Нарът (Punica granata) е дребно листопадно дърво или храст, ценно плодно и лечебно растение. В природата се среща в субтропиците на Мала Азия и Европа. В много страни се счита за символ на благоденствие, изобилие и плодородие. В стайни условия обикновеният нар, при ограничаването на кореновата система, достига на височина до 1,5 м. Още по-добре е да се отглеждат миниатюрните сортове, чийто ръст не превишава 30- 50 см.
Главното декоративно качество на това растение са цветовете. Те са събрани в съцветия или са единични, обагрени са в ярък пурпурен цвят. Цъфтежът започва през април и продължава до октомври, а миниатюрните сортове не спират да цъфтят и през зимата. Наровите растения буквално потъват под алената покривка на цветовете. През цялото лято върху наровото растение може да се радваме и на цветове, и на изключително красивите плодове. Те в зависимост от сорта са различни по големина, като най-едрите са и най-вкусни. Дребните са кисели, н най-дребните – още повече. За да завържат плодове, наровете не се нуждаят от допълнително опрашване.Брането на реколтата става не едновременно, а в зависимост от узряването – процесът на нарастване и зреене трае 4-5 месеца.
Нарът се размножава с резници, коренови издънки и семена. Резниците с дължина 10-12 см най-лесно се вкореняват през март-април. Това може да стане както в почвена смес, така и в съд с малко вода, в която те са потопени само около 1,5-2 см. Водата се сменя през 2-3 дни. Корените се появяват след месец-два. При размножаването с резници нарът започва да ражда след 3-4 години.
Понякога от корените израстват млади растения. Те се отделят внимателно и се засаждат в самостоятелни съдове.
Размножаванет със семена се практикува рядко, защото новите растения започват да раждат след 6-7 години.
През първите 3 години растенията се пресаждат всяка година през януари-февруари, преди започването на растежа. Не бива да се използват големи съдове – те се подбират в зависимост от нарастването. Обикновено просто се прехвърля нарът в по-голям съд с нова почвена смес, но ако е необходимо, загнилите или повредени корени се подрязват и почвата се заменя частично или напълно. За да се развива добре, нарът трябва да почива през зимата. Обикновено заспива сам, но ако трябва, се предизвиква изкуствен покой, като почвата леко се засушава.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка, но с ограничаване на припека.
Вода: Обилна от пролетта до есента, през зимата ограничена.
Влажност на въздуха: Обича да бъде пулверизират през топлите сезони.
Подхранване: По време на усиления растеж.
Как да накараме пустинния кактус да цъфти Въпреки че някои кактуси, цъфтят, когато растението е още съвсем младо, има други, като опунция и цереус, които цъфтят доста трудно. Около половината от раз...
Това южноамериканско растение е едно превъзходно растение за украса на зимни градини и отглеждане в стаята. Дифенбахията има прекрасти листа с цветист отенък, нерядко цъфти и при стайни условия, но цв...
При добри грижи спартиумът е красива гледка през лятото - зелени тръстикоподобни стъбла, покрити с жълти, ароматни цветове. Но по-често гледката е различна - издължен и раздърпан храст с рехави цветов...
Необикновено растение, което поставя рекорд по продължителност на цъфтежа - A. schumannii цъфти от юни до октомври. За съжаление не е издръжливо - нуждае се от защитата на други храсти или от южна сте...