Японската аралия, или както е известна – фатсия,отдавна е призната за лидер сред листнодекоративните стайни растения. При нашите условия тя представлява бързорастящо дървовидно храстче, което достига на височина до 1,5 м. Декоративни са яркозелените кожести листа , които достигат диаметър до 20-30 см. Те са разделени на 5-7 дяла, блестящи са и неизменно привличат вниманието. Отначало младите листа са целокрайни, чак след време се разчленяват.Особено ефектно изглеждат пъстролистните форми. Цветовете, ако изобщо се появят, са невзрачни, дребни, белезникави, събрани в метлица.
Фатсията е много лесна за отглеждане. Обича светлината, но не и прякото огряване. С лекота понася обаче и сенчестото местоположение, стига да не е пъстролистна, защото тогава цветовете избледняват.
През лятото добре й се отразява свежият въздух на балкона или в градината. През този сезон оптималната температура е 18-22 градуса. Поливането е особено важно. В никакъв случай не бива да се изчаква пълно изсъхване на почвата. Дори ако допуснем това само веднъж, листата може да повяхнат и да се отпуснат. Да се върнат в нормалното си положение е почти невъзможно, колкото и обилно да поливаме след това. Блясъкът на листата се поддържа чрез редовно избърсване с мека кърпа или гъба. Добре е всяка седмица да се подхранва с минерални или органични торове.
През зимата фатсията се чувства най-добре в прохладно и добре осветено помещение. Температурата трябва да е в границите 8-10 градуса. В такъв случай се полива оскъдно, но редовно, за да не пресъхне почвата. Ако не можем да осигурим подобни условия, фатсията ще презимува успешно и при нормална стайна температура. Тогава поливането не се ограничава, но след максимум 2 часа излишната вода от подложката трябва да се излее.
Размножаването на фатсията става лесно с връхни резници и въздушни отводи. През пролетта резниците се вкореняват без проблеми дори в чаша вода, а най-добре във влажен пясък. След това те се засаждат в лека почва, като се прави добър дренаж.
Ако стволът на фатсията се е оголил, през пролетта се прави пръстеновиден нарез, които се обвива с влажен мъх и се покрива с полиетилен. Мъхът се поддържа влажен. След около 2 месеца се образуват корени и върхът може да се отреже и засади самостоятелно. Останалото пънче се изрязва на няколко спящи пъпки и след кратко време ще имате още една фатсия.
Тайните на успеха
Светлина: Обича огряването, но понася и сянка.
Вода: Полива се умeрено, но редовно.
Влажност на въздуха: Харесва пулверизирането.
Подхранване: През лятото всяка седмица.
Офиопогонът не се среща често на закрито, но е невзискателен и вирее в неотоплена стая. Расте на слънце и на сянка и през лятото цъфти с бели или бледоморави цветове. Въпреки че е от семейството на ли...
Изящната дребна торения от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с височина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обси...
Тисът се смята за бавнорастящо иглолистно дърво, подходящо за жив плет в стари градини и църковни дворове. Обичайната му листна багра е чернозелена. Много от сортовете му са прекрасни за жив плет, но ...
Всички стапелии цъфтят с ефектни цветове. Наричат ги често кактуси, но освен че също са сукуленти, нямат нищо общо с тях. Най-известна засега е С. вариегата, която за съжаление е от силно миришещите ...