Южна Африка е дарила на цветарите безброй прекрасни любимци. Много от тях се отнасят към сукулентите – растения, натрупващи в органите си вода, която изразходват извънредно икономично, за да оцелеят в екстремните условия на съществуване. Фаукарията е точно такова миниатюрно растение с твърде ефектен вид. Името й идва от латинската дума faux, която значи паст. Тя расте много бавно, разклонява се храстовидно, не се нуждае от оформяне и подкастряне и може да краси дълги години вашия дом.
Силно удебелените листа са разположени по двойки на много къси междувъзлия, имат триъгълна форма и краищата им са осеяни с наподобяващи остри зъби израстъци. Това им придава прилика с хищническа уста, но “зъбите” са меки и нежни.
Най-разпространена е тигровата фаукария с дълги, гъсти и извити “зъби” по листата. На един лист могат да се наброят до 10 “зъба”. Малко по-малко - 7-8, са те при вълчата фаукария, а котешката има само 3-5. Грапавата фаукария освен “зъбчета” има множество издатинки по листата, поради което видът й е много причудлив.
От август до октомври фаукариите цъфтят със златистожълти цветове, наподобяващи глухарчета.
Това са много светлолюбиви растения, които се развиват чудесно на южни и югозападни изложения. През лятото им се отразява добре отглеждането на балкона или на двора с уговорка, че се пазят от дъждовете. Поливат се с малко вода, като се изчаква пръстта да изсъхне добре, за да не загният корените. Опасно е попадането на вода между листата, затова се препоръчва поливане от подложката. Ако листата завехнат, трябва да се увеличи въздушната влажност, но не и водата за поливане, а пръскането и пулверизирането са изключени. В периода на растеж и особено като цъфне, въздушната влажност трябва да е висока, а почвата – относително суха. От ноември до март фаукариите спят зимен сън при температура около10-15 градуса и без поливане.
Размножаването става със семена, закупени от цветарския магазин, или с резници. И в двата случая успехът не е гарантиран, затова е най-добре да се вземат готови растения.
През 1-2 години е добре да се пресаждат в неголеми съдове в равни части пясък и саксийна пръст.
Тайните на успеха
Светлина: Зиме и лете на ярка светлина.
Вода: През лятото умерено поливане, суха зима.
Влажност на въздуха: Висока, но без мокрене на растението.
Подхранване: Не е нужно.
Вечнозелените, или японските азалеи са ниски и разпростиращи се, цъфтят през май. Листопадните са по-високи, достигат над 1,8 м височина. Наесен листата им се обагрят в красиви нюанси. Сортове: Вечн...
Г. робуста е единственият отглеждан вид. Ефектът от силно нарязаните папратовидни листа изчезва с годините. След като достигне 60-90 см височина, се изхвърля или се намалява височината й. Гревилеята...
Необичайна роднина на вейгелата - по-висока е и мнозина я смятат за по-хубава. Дипелтата е издръжлива и може да достигне височина над 3,5 м. Листата са дълги и заострени. В края на пролетта се появява...
Главната забележителност на стрептосолена са големите съцветия с портокалова багра, които се появяват на върха на всяко разклонение през пролетта или лятото. Стъблата се нуждаят от някаква подпора – м...
Датура