Южна Африка е дарила на цветарите безброй прекрасни любимци. Много от тях се отнасят към сукулентите – растения, натрупващи в органите си вода, която изразходват извънредно икономично, за да оцелеят в екстремните условия на съществуване. Фаукарията е точно такова миниатюрно растение с твърде ефектен вид. Името й идва от латинската дума faux, която значи паст. Тя расте много бавно, разклонява се храстовидно, не се нуждае от оформяне и подкастряне и може да краси дълги години вашия дом.
Силно удебелените листа са разположени по двойки на много къси междувъзлия, имат триъгълна форма и краищата им са осеяни с наподобяващи остри зъби израстъци. Това им придава прилика с хищническа уста, но “зъбите” са меки и нежни.
Най-разпространена е тигровата фаукария с дълги, гъсти и извити “зъби” по листата. На един лист могат да се наброят до 10 “зъба”. Малко по-малко - 7-8, са те при вълчата фаукария, а котешката има само 3-5. Грапавата фаукария освен “зъбчета” има множество издатинки по листата, поради което видът й е много причудлив.
От август до октомври фаукариите цъфтят със златистожълти цветове, наподобяващи глухарчета.
Това са много светлолюбиви растения, които се развиват чудесно на южни и югозападни изложения. През лятото им се отразява добре отглеждането на балкона или на двора с уговорка, че се пазят от дъждовете. Поливат се с малко вода, като се изчаква пръстта да изсъхне добре, за да не загният корените. Опасно е попадането на вода между листата, затова се препоръчва поливане от подложката. Ако листата завехнат, трябва да се увеличи въздушната влажност, но не и водата за поливане, а пръскането и пулверизирането са изключени. В периода на растеж и особено като цъфне, въздушната влажност трябва да е висока, а почвата – относително суха. От ноември до март фаукариите спят зимен сън при температура около10-15 градуса и без поливане.
Размножаването става със семена, закупени от цветарския магазин, или с резници. И в двата случая успехът не е гарантиран, затова е най-добре да се вземат готови растения.
През 1-2 години е добре да се пресаждат в неголеми съдове в равни части пясък и саксийна пръст.
Тайните на успеха
Светлина: Зиме и лете на ярка светлина.
Вода: През лятото умерено поливане, суха зима.
Влажност на въздуха: Висока, но без мокрене на растението.
Подхранване: Не е нужно.
Гилията е с ефектни цветове и насечени листа. Цъфти дълго и не е капризна по отношение на почвата, но ще я откриете в малко справочници и каталози за семена. Гилията трябва да се засее на мястото, опр...
През по-голямата част от годината нисата е доста обикновена - лъскави листа и едва забележими цветове. Плодчетата са малки и птиците бързо ги изяждат. Само наесен дървото изпъква с красивите си багри....
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...
Цъфти в края на лятото с екзотични цветове, всеки от които живее само един ден, но цъфтежът продължава няколко седмици. Растението не е много издръжливо, затова е необходимо в края на април да заровит...
Лопен (вербаскум)