Ц. антарктика е предпочитано растение за покриване на прегради и други големи повърхности. Достига дължина около 3 м и покрива подпорите с кожестите си листа. Сортът minima е за малки помещения. Цисусът с най-малките листа е изящният Ц. стриата – с червено стъбло, расте бързо и най-лесно се отглежда като катерливо растение. Нежният цисус е Ц. дисколор – зелените му листа имат сребристи и бледопурпурни петна. Необикновени са Ц. гонгилодес с червени въздушни корени, Ц. квадрангуларис с месести листа и кафяво-зеленикавият Ц. хипоглаука с листа, съставени от 5 листчета.
Тайни на успеха
Температура: Нормална стайна.
Светлина: Понася и слънце, и сянка.
Вода: Редовно умерено поливане.
Размножаване: С резници.
У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда. Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В...
Може да се сбърка с лаватера триместрис. И двете растения са храстовидни и цъфтят през лятото с тръбести цветове (7,5-10 см). Разликата е в това, че малопето цъфти в повече багри. Използва се за запъл...
Идеалното място за това цвете е смесеният или храстовият бордюр. Големите дисковидни цветове са бели, зелени, розови или пурпурни в зависимост от сорта, а цъфтежът може да е от средата на зимата до кр...
Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е под...