Растения » Бяла ела (абиес)

 Бяла ела (абиес)
Abies

Типичната ела е високо конусовидно дърво, което се извисява на 30 м височина в паркове и градини. Изправеният ствол не е разклонен, а формата на младото дърво е почти идеалносиметрична - по-ниските клони не провисват, преди дървото да навърши 30 години. Класическо коледно дърво, но за съжаление твърде голямо дори за средна по размери градина. Бялата ела предпочита дълбока и влажна почва - плитките почви и замърсеният въздух не са подходящи за нея. Шишарките може да са зелени, кафяви или пурпурни - обикновено не се появяват, преди дървото да навърши много години и най-често са разположени по най-горните клони.

РАЗНООБРАЗИЕ:

A. balsamea Hudsonia

Джудже:
Височина след 10 г. 30 см
Разновидност на балсамовата ела - бавнорастяща и компактна. Идеална за алпинеум. Иглолистата й са ароматни. Оцелява във варовита почва.

А. Koreana

Среден размер:
Височина след 10 г. 1.8 м
Корейската ела е добър избор. Игличките на това спретнато и бавнорастящо дърво са тъмнозелени отгоре и бели отдолу. Шишарките са виолетово-пурпурни.

A. grandis

Високо:
Височина след 10 г, 3 м
Гигантската ела достига 30-45 м височина. Игличките са подредени в две редици. Смачканите иглолиста са ароматни.

A. arizonica Compacta

Джудже:
Височина след 10 г. 60 см
Полезно градинско дърво, което достига едва 2,1 м височина. Има гъста корона, конусовидна форма; игличките му са сивосини. Кората е мека и коркова.

A. pinsapo

Високо:
Височина след 10 г. 21 м
Испанската ела е голямо иглолистно дърво с къси и бодливи иглички, които покриват стъблата. Най-подходящата ела за варовита почва. Изберете сорта Glauca, заради синьосивите иглички.

A. delavayi forrestii

Среден размер:
Височина след 10 г. 1,8 м
Отлично градинско иглолистно, което достига 9 м височина. Младите стъбла са ръждивочервени. Иглолистата са тъмнозелени, а зимните пъпки - снежнобели. Шишарките са черни.

Автор: Любен Василев

Представяме Ви:

Черница

Черницата е свързана с копринената индустрия. Чепатият ствол и оранжевата люспеста кора са интересни през зимата. За разлика от много паркови дървета черницата не се превръща в достолепен гигант - дос...

Араукария

Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...

Пипер

Внесен от Централна Америка, днес пиперът е един от най-отглежданите зеленчуци в Европа, за което дял имат несъмнено и българските майстори градинари. Интересът към него се дължи на високите му хранит...

Амарантус (декоративен щир)

А. каудатус се среща най-често. Разновидността атропурпуреус има тъмночервени цветове, а виридис – бледозелени. А. триколор се отглежда заради пъстрите листа – цветовете са незначителни. А. каудатус...

Начало