Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Присъства в много храстови композиции, но често погрешно го наричат жасмин. Белите цветове са в изобилие през юни и юли, а ароматът на портокал може да се долови дори от разстояние в топлите летни в...
Цветовете са много нежни (венчелистчетата са почти ципести) и живеят кратко, но имат особено очарование. Понасят сухо време, при което биха повехнали много други растения. Многогодишният ориенталски м...
Преди известно време родът Вероника бе разделен на дървенистите хебета и на тревистите вероники. Но парахебето не принадлежи към нито една от тези групи. То е с полувдървеняло стъбло с височина под 30...
Това праисторическо дърво, познато само от фосили, е било открито на територията на китайски храм през 1941 г. За първи път се появява в британските градини през 1948 г., а първите засадени екземпляри...
Кедър (цедрус)