Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Почвопокривно многогодишно растение, което цъфти на лека сянка под храсти и дървета. Отглежда се главно заради листата - кожести, сърцевидни или стреловидни. Те променят баграта си със смяната на сезо...
В истинския алпинеум трябва да има поне един вид от това растение. Ако засеете лятно- и есенноцъфтящи видове, сините тръбести цветове ще цъфтят от май до октомври. За съжаление повечето генциани са тв...
Листата с бели петънца покриват почвата, а цветовете променят баграта си от розова на синя, когато прецъфтяват. Не всички сортове са такива - сортовете с най-ярки цветове имат изцяло зелени листа, а ц...
Задължително цвете за аранжорите на цветя, твърде декоративно за градината. Образува разпростираща се туфа от саблевидни листа, през лятото се появяват дъговидно извитите цветоносни стъбла и тръбестит...
Рус