Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Преди време колутеята е била популярно растение поради бързия си растеж и способността да вирее в бедна почва. Цветовете са дребни и не особено многобройни, но се появяват от юни до октомври. Най-хара...
Голямо конусовидно дърво, което на пръв поглед може да се сбърка с клен. Наделените му листа се редуват на клончето, а при клена листата са разположени едно срещу друго. Дървото е най-красиво наесен, ...
През по-голямата част от годината нисата е доста обикновена - лъскави листа и едва забележими цветове. Плодчетата са малки и птиците бързо ги изяждат. Само наесен дървото изпъква с красивите си багри....
Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с ...
Давидия