Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Вечнозелени храсти, които достигат различни размери. Най-популярни са Н. Autumn Glory и Н. brachysiphon - компактни, с лъскави овални листа и класове от дребни сини или бели цветове. Издръжливи са, но...
Ранункулусът е уникален, защото е единственият род, чиито видове ще намерите във всяка част на градината. Персийските лютичета се отглеждат заради ярките полукичести или сферични кичести цветове, коит...
В българската зеленчукова градина това е рядко отглеждан вид, но много любители му обръщат все по-голямо внимание. Патисоните не се отличават с много големи хранителни качества, но имат приятен вкус и...
Лиственицата е едно от малкото иглолистни, чиито иглички опадват през зимата и тогава може да я познаете по възлестите клони. Напролет се появяват ярко-зелените млади иглички. Розово-червените женски ...
Липа