Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Екзотично и немного известно дърво. Съцветията се появяват през май - два големи бели прицветника около дребните цветчета. Добър избор, ако разполагате с място и търпение - може да надвиши 15 м, а пър...
Родът Калатея включва едни от най-красивите представители на семейтво Марантови (Marantaceae). Името идва от гръцката дума “calathos”, която означава кошница и е свързана с факта, че в родината си ра...
Величествената ела Douglas (P. menziesii) е едно от най-високите дървета. Стволът е корков и дълбоко набразден, долните клони се извиват нагоре, а тясната конусовидна форма е впечатляваща. Псевдотцуга...
Камбанковидните цветове на фритиларията се отварят напролет и провисват от върха на изправените стъбла с тесни листа. Отделните видове се различават много по форма, размери и изисквания. Трудно е да с...
Хелксине