Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Ще откриете това нискорастящо едногодишно растение само в каталози за семена. Потърсете го, ако обичате необикновени растения. Разпростира се, а цветовете му имат формата на цинии. Санвиталията се чув...
Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от ноември до юли в з...
Оплисменусът е чудесна алтернатива на традесканцията. Тънките стъбла бързо се разпростират и се стелят грациозно. Понякога се препоръчва за покриване на почвата между две растения (почвопокривен), но ...
Обикновената леска от живия плет има няколко необичайни роднини, които се препоръчват за градина. Има сортове с жълти и пурпурни листа; напролет се появяват красиви реси. Сортове: С. avellan...
Фукция