Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Засадете грудките под храсти или широколистни дървета през септември; през февруари или дори по-рано ще получите лъскав жълт килим от цветя. Цветовете са разположени на стъбла, дълги 7,5 см, и имат къ...
Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декор...
Коколобата е за любителите на редки растения. По-подходяща е за остъклена градина. Има твърди маслиненозелени листа. С годините червените жилки стават бледокремави. При естествени условия се появяват ...
А. японика е храст с кожести лъскави листа. Само пъстролистните сортове се използват за стайни растения. Variegata е най-популярният, а goldiana (почти целият жълт) – най-ефектният. Подходящо растен...
Хамамелис