Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Повечето от отглежданите в стаите растения са известни и красиви. Бовиеята не е нито едното, нито другото – тя се среща рядко и е само много оригинална. Голямата луковица, която се показва на повърхно...
Когато нотолирионът прецъфти, луковицата умира, издънките продължават да живеят. Дългите и тесни листа се появяват при основата на стъблото от есента до началото на пролетта. Изберете място, близо до ...
Цветовете (2,5 см) и плодчетата на това издръжливо почвопокривно растение са познати. Листата са съставени от три назъбени дяла. Обича сянката, в плодородна почва се разпростира бързо и може да попреч...
За разлика от многогодишните, едногодишните copтове са несправедливо пренебрегнати. Цветовете живеят кратко, но цъфтят обилно по храстовидните растения в продължение на много седмици. След тях се поя...
Питоспорум