Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Лихнисът обича слънцето. Цветовете са червени или розови, разположени поединично, гроздовидно или в стегнати съцветия, венчелистчетата може да са леко или дълбоко нарязани, а височината на растенията ...
Повечето растения имат поне една характерна черта, която ги отличава от останалите. При фацелията това е наситената синя багра на цветовете. Листата са сивкави. Обърнатите нагоре камбанки се появяват ...
Асперулите не са популярни алпийски растения - нямат здравината на старите любимци, въпреки че описаните по-долу гладколистни видове се гледат лесно на открито. Видовете с влакнести листа (А. субероза...
Цъфтящата аубриета е един от предвестниците на пролетта. Сивозелените вечнозелени листа са мъхести и между края на март и началото на юни са покрити с много цветове (1,5 см). Не е капризно растение, н...
Хемиграфис