Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Растение с ярки и ароматни съцветия по върховете на разклоняващите се стъбла. Перестите листа му придават деликатен вид, но е по-издръжливо на засушаване, отколкото изглежда. Трябва да е защитено от с...
Растението е добре познато като плевел, но култивираните му братовчеди не са толкова известни. В каталозите ще ги намерите трудно, най-вероятно ще откриете само S. subulata Aurea, но и тя е с ограниче...
В много книги за алпинеуми церастиумът дори не се споменава заради лошите си навици - разпространява се бързо като плевел и задушава другите растения. Листата са сребристи, цветовете - бели. Няма по-д...
Псевдерантемумът се отглежда главно заради ярко обагрените листа, но ако условията са подходящи, възрастните растения цъфтят в края на пролетта и през лятото с бели цветове с пурпурно око. Растението ...
Лантана