Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Толмиеята образува компактна, висока около 22 см туфа от мъхести яркозелени листа. Едно от най-издръжливите стайни растения – вирее чудесно на студено, добре проветрено място без слънчева светлина. Не...
Наричат това цвете ананасова лилия заради сферичните съцветия и коронката от листа върху тях. Не се опитвайте да го отглеждате на открито, освен ако не живеете в област с умерен климат и не разполагат...
Боровете се срещат често в селските местности, а в парковете и горите ще видите шотландския бор (единственото голямо британско иглолистно), корсиканския бор, австрийския бор и т.н. Отначало те са кону...
Колутея (мехуреста сена)