Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Много популярно пълзящо растение - извиващите се стъбла, покрити с провиснали гроздове от синик цветове, са позната гледка през май и юни. Може да ви разочарова, ако не избирате, садите и подкастряте ...
Бодливите тъмнозелени листа и яркочервените плодчета на обикновения илекс (I. aquifolium) са познати на всички. Градинските сортове се различават от основния вид по баграта на листата и плодчетата. Ил...
А. японика е храст с кожести лъскави листа. Само пъстролистните сортове се използват за стайни растения. Variegata е най-популярният, а goldiana (почти целият жълт) – най-ефектният. Подходящо растен...
Нотофагусът (буквален превод „фалшив бук") добива все по-голяма популярност при озеленяване на улици - расте бързо, но не надвишава 12 м. Плодчетата приличат на малки букови жълъди, но листата не са к...
Криптомерия (японски кедър)