Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Този вечнозелен храст има един-единствен недостатък - среща се прекалено често. Сложните листа са ефектни, съставени от малки листенца като на див чемшир. В началото на годината се появяват ароматни ж...
Тулбагията ще откриете само в някои каталози - повечето видове не са съвсем издръжливи. Трябва им топло и заветно място по време на растеж и мулч от дървесна кора или торф през зимата. Цветове се появ...
В истинския алпинеум трябва да има поне един вид от това растение. Ако засеете лятно- и есенноцъфтящи видове, сините тръбести цветове ще цъфтят от май до октомври. За съжаление повечето генциани са тв...
Тропическа папрат от семейство Птерисови. Листата на Д. трункатула се състоят от лъскави листчета, подредени като двойна рибена кост (двойноперести). Среща се рядко, има нужда от влажен въздух. Има дв...
Стенотафрум