Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
В естествените си условия замиокулкасът расте в каменистите полупустини на Южна Африка наред със сукулентите. Самият той има подземен влагозапасяващ клубен, поради което в някои справочници го разглеж...
Cotinus coggygria е модерното наименование на стария и любим Rhus cotinus. Може би е най-добре да се отглежда като голям и ефектен единичен храст, въпреки че често се среща в смесени бордюри. Овалните...
Ранункулусът е уникален, защото е единственият род, чиито видове ще намерите във всяка част на градината. Персийските лютичета се отглеждат заради ярките полукичести или сферични кичести цветове, коит...
Това вечнозелено растение се намира трудно, обича сянката и не понася варовитата почва. Вирее в богата с торф почва. Лъскавите листа са с кафяви или червени шарки, а през зимата може изцяло да се обаг...
Махония