Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица... Интересното растение е п...
Увисналите камбанковидни цветове се появяват на дълги дръжки над пъстрите кадифени листа през есента. Смитиантата се гледа трудно в стайни условия – има нужда от топлината и влагата на остъклената гра...
Н. диверсифолия се среща рядко в Европа, но в САЩ печели популярност. Листата й са тъмнозелени и лъскави, с врязани жилки. Расте като храст, а не като дърво. Растението е необикновено, но не е по-ефе...
Непопулярно растение. Многогодишните видове се намират трудно, но си заслужава да ги потърсите. Подходящи са за алпинеума или за предната част на бордюра. Листата са перести, жълтите цветове се появяв...
Будлея (пеперуден храст)