Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Най-често срещана е В. спленденс с червено съцветие, подобно на сабя. Другите видове обикновено са с по-разперени съцветия – има изцяло червена В. вулкана, червена и жълта В. карината и жълта В. родиг...
Вирее във влажни или блатисти места, но ако почвата е обогатена с хумус и ако поливате при сухо време, може да разположите филипендулата и в бордюра. Често листата са нарязани, а по стъблата са разпол...
Тази южноафриканска „маргаритка" е едно от най-добрите почвопокривни растения, но на сянка цветовете няма дори да се отворят. Расте при сухи условия, на които не издържа нито едно друго растение ...
Този кореноплоден зеленчук е широко разпространен сред европейските народи и в Русия. Поради високата му хранителна стойност и отлични вкусови качества си заслужава да се отглежда на по-големи площи у...
Лоницера (орлови нокти)