Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Давалията е папрат, която се отглежда заради плътните коренища, които прорастват над ръба на саксията. Отгледайте си Д. канариензис (листата приличат на тези на моркова) или по-голямата, но по-крехка ...
В истинския алпинеум трябва да има поне един вид от това растение. Ако засеете лятно- и есенноцъфтящи видове, сините тръбести цветове ще цъфтят от май до октомври. За съжаление повечето генциани са тв...
Тунбергията, известна между любителите като Чернооката Сузана, е сред най-популярните увивни растения. Със своите ярки цветове, от които надничат черни “очички”, тя привлича погледите към най-слънчев...
Растението е подходящо за селската градина, но се чувства добре и в бордюра, в близост до дървета и в контейнери. Силно ароматно, особено вечер. Рехаво разположените цветове с по четири венчелистчета ...
Бугенвилея