Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
На това жизнено и разпростиращо се вечнозелено растение трябва да осигурите достатъчно място - достига 4,5 и височина. Расте почти навсякъде и няма нужда от често подкастряне. Обикновено се използва з...
Най-често лопенът се сади в задната част на бордюра. Листата му са мъхести, а разположените по цветоносните класове цветове са дисковидни. Разнообразието от височини и багри е голямо. Високите сортове...
Странно звучащото име на пахистахиса означава на гръцки “дебел клас” и насочва към основното качество на цветето – формата на съцветието. Всеки от едрите наситеножълти “класове”, покрит със снежнобел...
Нискорастящо растение за алпинеум. Вирее в песъчлива почва и на слънце. Когато условията са добри, образува спретната и компактна възглавничка от многобройни цветове на къси стъбла. Листата са съставе...
Върба (саликс)