Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Девисилът, познат и като селим, е ароматна подправка в ястия с месо, риба, супи, вегетариански ястия с картофи и ориз, особено подходящ за варива от бобови растения. Придава много приятен вкус и аром...
Каменоломката от семейство Каменоломки (Saxifragaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото – “saxum” – скала, и “frang...
Това австралийско цвете често се нарича акроклинум в каталозите за семена, но латинското му име е хелиптерум. Венчелистчетата на маргаритоподобните цветове са като сламени. Цветовете (обикновени, полу...
Когато не цъфти, този храст изглежда доста необичайно. Високите бамбукоподобни стъбла са с восъчно покритие. Не издържат на силните студове, но напролет от основата лесно израстват нови. След дребните...
Венерина папрат