Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Солидастерът се среща често в цветните бордюри, а астрата става все по-популярна като есенноцъфтящо бордюрно многогодишно. Затова е чудно, че хибридът на двете растения изобщо не е популярен, с едно и...
Брунерата расте като почвопокривно в сянката на облистени дървета; подходяща е и за ранен цъфтеж в предната част на бордюра, когато малко други растения са цъфнали. Заради големите разклонени китки от...
Това е разновидност на цветното зеле. Развива стъбло от 20 до 70 см, на върха на което се образува глава, подобна на главата на цветното зеле, по-дребна (8-10 см) или по-едра 20-28 см. Тя може да бъде...
Стробилантесът е красив, докато е млад. Дългите заострени листа са тъмнозелени със сребристопурпурен блясък. За съжаление този ефектен вид се променя с годините – старите растения са раздърпани, цвето...
Аристолохия