Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Листата с бели ивици образуват ветрилообразни туфи. Акорусът се използва като фон за по-забележителни екземпляри, защото не е капризен – мократа почва, теченията и студените зимни нощи не го притесняв...
Цъфти в края на лятото с екзотични цветове, всеки от които живее само един ден, но цъфтежът продължава няколко седмици. Растението не е много издръжливо, затова е необходимо в края на април да заровит...
Стайно растение е Г. хедерацея вариегата (продава се и като Непета хедерацея). Отглеждайте като стелещо се растение или във висяща кошница. Стъблата трябва да се съкращават силно всяка зима. Глехома...
Малко цветове могат да съперничат на яркосиньото на някои анхузи -задължително растение за лехата или бордюра, особено ако обичате тази багра. Многогодишната анхуза не е привлекателна. Тънките разклон...
Камелия