Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Едва ли има растение по-подходящо за фокусна точка от каната. Гребловидните листа (30 и повече см) често са пъстри. Яркообагрените цветове са с диаметър до 12,5 см и цъфтят от юли до първите студове. ...
До 30-те години ча нашия век лупинусът не се е отглеждал много, но хибридите Russell са променили коренно нещата. Големите връхни съцветия с типични за бобовите грахопэдобни цветове се появяват в нача...
Литоспермумът (литодора) е почвопокривно растение със стелещи се стъбла, покрити с тесни листа. Сините фуниевидни цветове на най-популярния вид са от най-ярките в алпинеума. Обича слънце и богата с ху...
Повечето смърчове приличат на коледно дърво - всъщност отрязаните дървета, които се продават през декември, са почти винаги P. abies. Типичният смърч е висок и конусовиден, клоните му са спретнато под...
Зокум (олеандър)