Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Дребните бели цветове, които през зимата се появяват по безлистните стъбла, не са особено привлекателни. Но ароматът им е специален - отрежете няколко стръка за вътрешна украса и се наслаждавайте на а...
Жалко, че кринумът не е по-издръжлив, тъй като е едно от най-красивите луковични растения, които се появяват към края на лятото. Всичко в него е голямо - луковиците са 15 см дълги, лилиевидните цветов...
Най-често срещана е В. спленденс с червено съцветие, подобно на сабя. Другите видове обикновено са с по-разперени съцветия – има изцяло червена В. вулкана, червена и жълта В. карината и жълта В. родиг...
Латинското наименование на този градински любимец е хеномелес, но растението е по-известно като японска дюля или цидония. Вирее във всякаква почва, на слънце и на сянка, а след пролетните цветове наес...
Сциндапсус