Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Оплисменусът е чудесна алтернатива на традесканцията. Тънките стъбла бързо се разпростират и се стелят грациозно. Понякога се препоръчва за покриване на почвата между две растения (почвопокривен), но ...
Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева. Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е дв...
А. радианум има жилави листни дръжки, нежни листа и като цяло е крехък. Трябва му влажен въздух, топлина и сянка. По-подходящ е за терариум или за сенчеста остъклена градина, отколкото за дневна. А. р...
Двата вида пелиония са подходящи за терариум или градина в бутилка, но са по-капризни от традесканцията, ако ще ги отглеждате във висяща кошница или като почвопокривни между други растения. Осигурете ...
Церцис (дървото на Юда)