Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Ако обичате необикновени растения, това е за вас. Има и деликатни асклепиаси, но двата вида, описани по-долу, са издръжливи. Когато не цъфтят, не са нищо особено - здрави стъбла и обикновени копиевидн...
Това растение вирее навсякъде - във влажна или суха почва, на слънце или на полусянка. Цветовете с по три венчелистчета се появяват от началото на лятото до началото на есента. Копринените венчелистче...
Цветовете на малвата може да се сбъркат с цветовете на лаватерата - големи и куповидни. Това бордюрно многогодишно е по-непопулярно от растящата навсякъде храстовидна лаватера, въпреки че се отглежда ...
Дребните цветове образуват ефирен облак над сивозелените листа. Гипсофилата е една от любимките на аранжорите на цветя, но е полезна и в градината, където малките цветчета приятно контрастират на голе...
Гледичия