Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Папратите са едни от най-древните висши растения, разпространени по цялото земно кълбо. Многократно се е променял климатът, едни растения са измирали, появявали са се други, а папратите са успели да с...
Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae). Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядк...
Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...
Изключително красиво стайно растение с големи, изящни виолетови цветове. Тъй като изисква много и специални грижи, все още е предпочитана и известна само сред определен кръг любители цветари. Цветовет...
Лейцестерия