Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
В естествената си среда горските кактуси са прикрепени към дървета в горите и джунглите, затова не е странно, че се различават по форма и изисквания от покритите с бодли пустинни кактуси. Има едно изк...
Хлорофитумът е едно от най-популярните стайни растения и в това няма нищо чудно – расте бързо, има привлекателни дъговидно извити навън листа, а през пролетта и лятото по тънките стъбла се появяват ма...
През лятото соланумът цъфти с дребни цветове, а през есента се появяват зелени плодчета, които променят баграта си с приближаването на зимата. Оранжевите или червени плодчета сред тъмнозелените листа ...
Величествената ела Douglas (P. menziesii) е едно от най-високите дървета. Стволът е корков и дълбоко набразден, долните клони се извиват нагоре, а тясната конусовидна форма е впечатляваща. Псевдотцуга...
Лейцестерия