Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
В миналото това е било едно от най-използваните в цветните лехи и селските градини растения, но сега се купува главно във вид на букети, а не като семена за отглеждане на растения за лехи. Жалко, защо...
Коледничето е най-разпространеният кактус, макар че малцина знаят родството му с бодливите чеда на пустинята. Произхожда от влажните бразилски гори, където расте като епифит по стволовете и корените ...
Два вида соланум се отглеждат като ефектни пълзящи растения в градина на завет. И двата са жизнени и бързо достигат над 4,5 м височина. Листата са полувечнозелени, а сините цветове в гроздове цъфтят п...
Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула)...