Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив плет на открити места. Аранжорите на цветя са влюбени в клонките им, а пъстролистните разновидности освежават зимната градина.
Сортове: Е. pungens Maculata е най-популярен, вечнозелените му листа са с яркожълти петънца. Е. ebbingei достига същата височина (2,5-3 м), а вечнозелените листа са мъхести отдолу. Листопадната Е. commutata се отглежда заради сребристите листа и плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Засадете на ярко слънце или на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - напролет отрежете нежеланите клонки. Подстрижете живия плет в началото и в края на лятото.
Размножаване: Отделете вкоренените издънки от храста родител или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Това австралийско цвете често се нарича акроклинум в каталозите за семена, но латинското му име е хелиптерум. Венчелистчетата на маргаритоподобните цветове са като сламени. Цветовете (обикновени, полу...
Деликатно многогодишно растение, което се отглежда като полуиздръжливо едногодишно - ще го откриете в каталозите за семена, но не и за продажба заедно с други растения за лехи напролет. Нискорастящо п...
Обикновената мирта (М. communis) се отглежда в Европа от 400 години, но едва ли ще я намерите лесно. Проблемът е, че не е издръжлива. У нас се прибира в хладни помещения през зимата. Слад-кият аромат ...
Ц. антарктика е предпочитано растение за покриване на прегради и други големи повърхности. Достига дължина около 3 м и покрива подпорите с кожестите си листа. Сортът minima е за малки помещения. Цисус...
Сенецио