Илекс (джел)
^Ilex

Бодливите тъмнозелени листа и яркочервените плодчета на обикновения илекс (I. aquifolium) са познати на всички. Градинските сортове се различават от основния вид по баграта на листата и плодчетата. Илексите растат бавно, не са капризни относно почва и разположение. Всички растат на сянка, но на пъстролистните форми им трябва слънце. Купете си малко растение-големите се пресаждат лошо. Почти всички илекси са мъжки или женски, затова засадете няколко заедно, за да имате плодчета.
Сортове: Изборът на вида зависи от ролята му в градината. Ако искате единичен екземпляр, който да ражда плодчета, изберете самооплождащ се вид като I. altaciarensis J. C. van Тоl или колоновидния I. aquifolium Pyramidalis. Ако сте решили да отглеждате цяла група, изборът ви е по-голям. За зелен и златист ефект изберете неподходящо наречения мъжки сорт I. aquifolium Golden Queen или също така неподходящо кръстения женски сорт I. altaciarensis Golden King. I. aquifolium Argentea Marginata има листа със сребристи краища. От илекса става чудесен жив плет - I. aquifolium Madame Briot е сорт с остри бодли. По-необичайни сортове са I. aquifolium Ferox (бодли по листата), I. aquifolium Bacciflava (жълти плодчета) и I. crenata Mariesii (джудже, дребни овални листа и черни плодчета).
Място и почва: Не е капризен, но добавете торф при засаждане. Расте на слънце и на сянка.
Подкастряне: Подрежете живия плет напролет, а единичните храсти през лятото. Ако е необходимо, може да го подкастрите и драстично - няма да му навреди. Отстранете изцяло зелените клонки на пъстролистните сортове.
Размножаване: Вкоренява се бавно. Чрез отводки или заложете зелени резници (7 см) в сандъче през есента.