Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозрачни цветове, разположени прешленовидно. Цветовете имат якички от бодливи зелени прицветници. Групите от цветове са подредени в хоризонтални редици. Заслужава си да потърсите морина, но само ако може да предпазите кореновата шийка от дъжд през зимата.
Сортове: М. лонгифолия образува базална розетка от листа (30 см), подобни на листата на магарешкия бодил. Листата по стъблата са по-малки. Цветовете са бели, когато се отворят - почти прозрачни и тръбести, наделени на пет части. С времето баграта им се променя от розова до малиненопурпурна. Този вид е много разпространен, а М. персика се среща рядко; достига около 1,2 м височина, листата са нарязани, а цветовете накрая стават розови, а не червени.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито напролет.
Вейгелата (понякога я наричат диервила) се чувства най-добре, когато се подкастря всяка година и се отглежда в богата почва. Вирее почти навсякъде и геройски издържа на пренебрежението, на което е под...
Агапетесът от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до 1-1,50 м. ...
Доскоро това растение се считаше за извънредно рядко и представляваше гордост за ботаническите градини. Напоследък обаче в цветарските магазини все по-често може да се види цъфнало храстче бувардия (...
Отглежда се или като едногодишно, или като многогодишно растение. Повечето едногодишни сортове са вечнозелени и запазват баграта си след изсушаване, поради което са любимци на аранжорите на цветя. Мод...
Арундинария