Повечето справочници за храсти не включват пахисандрата и в градинския център може и да не я откриете. Тя е отлично почвопокривно растение. Вечнозелената пахисандра се разпростира бързо, достига едва няколко сантиметра височина и вирее в гъста сянка под дърветата. Цветовете са дребни и незначителни. Добър избор, но не е за варовита почва.
Сортове: Специализираните разсадници ще ви предложат P. procumbens, но най-лесно ще намерите P. terminalis. Ромбовидните листа са разположени в гроздове на върха на стъблата, които не надвишават 20 см височина. По-ефектна е P. terminalis Variegata c листа с кремави краища.
Място и почва: Вирее най-добре във влажна почва. Не обича слънце - необходима е пълна сянка или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо. Подрежете стъблата през лятото, ако храстът се разпростре много.
Размножаване: Разделете туфите наесен или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Листата на коридалиса са папратовидни и нежни. Всеки тръбест цвят е с шпоричка отзад и с устнички отпред. Под земята може да има нишковидни корени или грудки, а цветовете са сини, жълти, бели, розови ...
Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула)...
Ще намерите това растение, и то само плачещата му разновидност, в голям разсадник. Леспедецата е много подходяща, ако почвата ви е песъчлива и ако имате нужда от цъфтящ през есента единичен храст за м...
Познава се лесно. Изправените стъбла имат широки ръбове, а цветовете приличат на копчета - с външен пръстен от подобни на венчелистчета прицветници. В центъра е разположена ясно изразена розетка от др...
Дизиготека