Родът Фитония е представител на семейство Страшникови (Акантови). Той е миниатюрен – включва само два вида многогодишни тревисти растения, които покриват почвата в тропическите гори на Перу и Колумбия. Отличително качество на фитониите е очарователната мрежа от ярки, сякаш нарисувани жилки, която покрива листата.
Гигантската фитония може да достигне на височина до 60 см. Върху виолетовите клонки са гъсто разположени големи, до 16 см листа, нашарени с червеникави или яркорозови жилки.
Фитония Вершафелтии има по-дребни листа, гъсто разклонените стъбла са плътно притиснати към почвата. И двата вида цъфтят с невзрачни жълтеникави цветове, събрани в класовидно съцветие, но те са без декоративно значение.
В родината си фитониите растат под разсеяната сянка на тропическата гора, ето защо у нас трябва да се държат на светло, но не слънчево място. Обаче ако светлината не достига, растенията губят основното си украшение – яркостта на жилките. Изискванията им към високата въздушна влажност са големи, затова най-добре растат в голяма растителна компания или върху съд с влажен мъх. Разбира се, редовното пулверизиране на нежните листа също е желателно. За да покажат цялото красота на листата си, трябва да получават и достатъчно топлина – през зимата температурата не бива да пада под18-20 градуса. За поливането трябва да се използва престояла топла вода (поне със стайна температура). През цялата година поливането е равномерно – при просъхването на горния почвен слой.
Най-добре фитониите виреят в равни части от много плодородна градинска пръст, листовка и едър речен пясък. Тъй като кореновата им система е слаба, подходящи за засаждането им са плитки (5-7 см) и широки съдове. Много важно е да имат плътен дренажен слой, който обаче да не запушва отворите за оттичане на водата.
При по възрастните растения долната част на стъблата естествено се оголва. Затова през пролетта е добре те да се подстрижат, но на етапи, за да не остава растението съвсем без листа. Прищипването на връхчетата на младите клонки пък води до буйно разклоняване. Размножаването става с чепки, които лесно се вкореняват през пролетта и лятото. Пълзящите стъбла се вкореняват сами и само трябва да се отрежат и пренесат в друг съд.
Тайните на успеха
Светлина: Обича сянката, но не и затъмнението.
Вода: Нуждае се от умерено поливане през всички сезони.
Влажност на въздуха: Много висока, нужно е редовно оросяване.
Подхранване: Не е излишно, но трябва да се внимава да не се внася калций.
Японската дюля е много красив декоративен храст, който привлича пчелите. Цъфти рано още преди да са се появили листата му. Обагря се в бяло, розово и рубинено-червено. Листата са яйцевидно закръглени...
Валерианата се е отглеждала като лечебно растение, но сега се сади в бордюри без строго подреждане, в селски градини и в градини с диви цветя заради красивите цветове. Има видове джуджета за алпинеума...
Когато е цъфнало, това почвопокривно растение прилича на голямо мускари. Извитите навън тревисти листа растат на туфи, а в края на лятото или наесен по изправените стъбла се появяват класове с дребни ...
Съцветията на това впечатляващо двугодишно растение са съставени от многобройни по-дребни бледопурпурни съцветия, заобиколени от дълги зелени бодли. Силибумът впечатлява главно с листата си. Широки са...
Прещип (улекс)