Растения » Фитония

 Фитония
Fittonia

Родът Фитония е представител на семейство Страшникови (Акантови). Той е миниатюрен – включва само два вида многогодишни тревисти растения, които покриват почвата в тропическите гори на Перу и Колумбия. Отличително качество на фитониите е очарователната мрежа от ярки, сякаш нарисувани жилки, която покрива листата.
Гигантската фитония може да достигне на височина до 60 см. Върху виолетовите клонки са гъсто разположени големи, до 16 см листа, нашарени с червеникави или яркорозови жилки.
Фитония Вершафелтии има по-дребни листа, гъсто разклонените стъбла са плътно притиснати към почвата. И двата вида цъфтят с невзрачни жълтеникави цветове, събрани в класовидно съцветие, но те са без декоративно значение.
В родината си фитониите растат под разсеяната сянка на тропическата гора, ето защо у нас трябва да се държат на светло, но не слънчево място. Обаче ако светлината не достига, растенията губят основното си украшение – яркостта на жилките. Изискванията им към високата въздушна влажност са големи, затова най-добре растат в голяма растителна компания или върху съд с влажен мъх. Разбира се, редовното пулверизиране на нежните листа също е желателно. За да покажат цялото красота на листата си, трябва да получават и достатъчно топлина – през зимата температурата не бива да пада под18-20 градуса. За поливането трябва да се използва престояла топла вода (поне със стайна температура). През цялата година поливането е равномерно – при просъхването на горния почвен слой.
Най-добре фитониите виреят в равни части от много плодородна градинска пръст, листовка и едър речен пясък. Тъй като кореновата им система е слаба, подходящи за засаждането им са плитки (5-7 см) и широки съдове. Много важно е да имат плътен дренажен слой, който обаче да не запушва отворите за оттичане на водата.
При по възрастните растения долната част на стъблата естествено се оголва. Затова през пролетта е добре те да се подстрижат, но на етапи, за да не остава растението съвсем без листа. Прищипването на връхчетата на младите клонки пък води до буйно разклоняване. Размножаването става с чепки, които лесно се вкореняват през пролетта и лятото. Пълзящите стъбла се вкореняват сами и само трябва да се отрежат и пренесат в друг съд.

Тайните на успеха

Светлина: Обича сянката, но не и затъмнението.
Вода: Нуждае се от умерено поливане през всички сезони.
Влажност на въздуха: Много висока, нужно е редовно оросяване.
Подхранване: Не е излишно, но трябва да се внимава да не се внася калций.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Солидаго (златовръх)

Разпространено растение за цветния бордюр. Цъфти в края на лятото с жълти съцветия, но често е много високо, има вид на плевел. С. канадензис се среща най-често, но има и много по-добри хибриди. Всичк...

Фигелиус

В областите с умерен климат и до стена с южно изложение или в по-топлите части на страната това растение може да се отглежда като вечнозелен цъфтящ храст, но най-често се третира като многогодишно и п...

Блатно кокиче (леукоюм)

Лесно може да го сбъркате с кокичето. И двете растения се появяват рано напролет и имат увиснали цветове с шест бели венчелистчета. Но при леукоюма всички венчелистчета са еднакво дълги, а на връхчета...

Геогенантус

Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици. През лятото геогенанту...

Начало