• ТРАПЕЗАТА
• ЗДРАВЕТО
• ГРАДИНАТА
• ДОМА
• КРАСОТАТА
• ДИЕТИЧНО ХРАНЕНЕ
• Цветята
• Овошките
• Зеленчуци
• Растителна защита

 6982 |  0 

Синдром на Търнър - ще остане ли детето джудже?

Поставиха на дъщеря ми диагноза "Синдром на Търнър". Много се притеснявам, че няма да израсте и ще има труден живот. Каква е прогнозата?

Ниският ръст е един от важните белези на синдрома на Търнър, което е генетично заболяване. Момичетата, които страдат от него, се раждат по-малки (средната им височина е 47 см, в сравнение с 51 см при другите новородени момичета). Те нарастват по-бавно през ранното детство - на 1,5 година при 50% от засегнатите от синдрома ръстът е под 5-ия персантил, а на 3,5 г. - при 75% от засегнатите. С течение на времето техният растеж продължава да е по-забавен и разликата между тях и останалите момичета на тяхната възраст е все по-явна, а по време на пубертета тази разлика вече е значителна.
Много от момиченцата със синдром на Търнър показват забавяне на костната възраст. Когато не се приложи навременно лечение с хормони, те не правят т. нар. „пубертетен скок" в ръста, тъй като при тях яйчниците не функционират и съответно не произвеждат естрогени. Болните продължават да растат с бавни темпове до към 20-годишната си възраст.
Средният краен ръст на нелекувана жена със синдром на Търнър е 142 см, макар че малък процент от жените достигат до 152 см, като и при тях влияние оказва ръстът на родителите.
Лечението на момичетата с това заболяване включва прилагането на соматотропен хормон и по-късно - заместително лечение с естрогени под наблюдението на специалисти по детска ендокринология.

21.06.2013 г. / д-р Лиляна Попова