Освен традиционните за нашата страна овощни видове, в много райони условията позволяват отглеждането и на някои субтропични, южни култури. Такива са смокинята, райската ябълка, нарът, дафинът и др. Почвените и климатични условия у нас са подходящи за отглеждането на тези култури, като единственият ограничаващ фактор са критичните минимални температури.
Какви са основните особености на тези култури и как можем да получим посадъчен материал от тях?
Смокинята
е доста широко разпространена у нас, включително и в някои по-студени райони, където през зимата се покрива с различни материали. Обича леки, топли и варовити почви. Тя е сравнително по-сухоустойчива, но при недостиг на влага плодовете издребняват и листата пожълтяват и опадат. Понася висока атмосферна влага, както и големите летни горещини, при условие че има достатъчно влага в почвата. Едногодишните клонки измръзват при по-продължително застудяване под минус 15°С, а при минус 20°С измръзват и целите растения. При такива измръзвания растенията не загиват, а отново се възстановяват от незасегнатите подземни органи. Размножава се чрез вкореняване на зрели резници, но могат да се получат и нови растения от поникналите до стъблото множество издънки.
Райската ябълка
е дърво, което може да достигне до 8-10 м височина. Живее до 100 и повече години и плододава редовно и обилно. Има мъжки, женски и двуполови цветове. Мъжките и двуполовите цветове не образуват плодове и са върху мъжките растения, които се използват като опрашители. Върху тях има не повече от 10% женски цветове. Райската ябълка не е капризна и се развива върху различни почви, но за предпочитане са по-дълбоките, пропускливи и богати почви. Сравнително добре понася атмосферните засушавания. Размножава се главно чрез присаждане, като семената за подложки се събират от добре узрели и омекнали полодове. Присаждането се извършва на спяща или будна пъпка, но може и на калем през пролетта. През зимата издържа най-много до 18-20°С, но пролетните измръзвания са рядко явление, тъй като цъфти доста късно.
Нарът
е ценно плодово и декоративно растение. Той е твърде топлолюбиво растение и ценни плодове се получават в райони с продължителни и високи температури през лятото. Понася студове до минус 12-14°С, но при по-краткотрайни застудявания може да издържи и до минус 17°С. Към почвите не е много взискателен, но не понася киселите и преовлажнени почви. Изискванията му към влагата са доста високи. Нарът се размножава със семена, чрез присаждане, вкореняване на резници, издънки и отводи. Най-достъпно и най-бързо е размножаването чрез резници. Получените от семена дървета дават качествени плодове, но встъпват по-късно в плододаване.
Дафинът
е известен още като лаврово дърво, което е било символ на победа, слава, величие и безсмъртие, използвано като лавров венец. Той се отглежда заради листата и не е в групата на типичните овощни растения. Посаден в овощната градина той може да внесе доста разнообразие с красивите си вечнозелени листа, които със своето ценно етерично масло са желана подправка за много ястия и консерви. Това е доста топлолюбиво растение и може да се отглежда успешно в по-южните и защитени от ветровете места, където температурите не падат по-продължително под минус 12-15°С. Размножава се със семена, чрез вкореняване на резници и чрез издънки. В практиката най-често се използва семенното размножаване.
Безмесен чомлек в гърне Продукти за 4 порции: 1 кг дребни лукчета, 50 г чесън, 1 с.л. брашно, 150 г домати, половин к.ч. червено вино, 150 г лук, 1 к.ч. олио, червен пипер, чубрица, дафинов лист,...
Желе от консервирани плодове Прoдукти: 1 л вода, 500 г захар, 60 г желатин, 200 мл /1 ч.ч./ бяло вино, 1 лимон, 150 г каймак, подсладен с 50 г захар, 1 кг плодове от различни компоти, предварително ...
Сладко от дюли Прoдукти: 1- 1.5 кг дюли, 1 кг захар, 1 к.л. лимонтузу, 500 г бадеми. Нaчин на приготвяне: Обелваме дюлите и ги настъргваме. Приготвяме сироп от захарта и 3 ч.ч. вода. Прибавяме ...
Преди години много нашумя рецептата със смученето на растително олио. После това лесно лекарство като че ли се позабрави. Ето какво пише за този метод на лечение д-р И. Н. Каракул от киевския Съюз на ...