Родът Плумерия (Plumeria) съдържа 5 вида, широко разпространени по тихоокеанските острови, в Южна Америка, Калифорния и Мексико. Там растението израства като дърво с височина до 9 м. При нашите климатични условия се отглежда като контейнерно растение, което през зимата краси стаи и зимни градини, а през лятото - тераси и градини.
На дебелите сукулентни клонки се разполагат едрите кожести листа. Те имат отчетливо релефни жилки, които излизат от централната жилка. Краищата на клонките завършват с едри ароматни съцветия. Отделните цветчета са по краищата бели или розови, а към средата стават жълто-оранжеви. Те излъчват приятен аромат, особено сутрин, който може да наподобява цитруси, канела, гардения и зависи от условията на отглеждане.
След прецъфтяването плумерията завръзва плодове - заострени шушулки със зелен или кафеникав цвят. Те не стават за ядене. Семената, които се съдържат в тях, могат да се използват за размножение, но трябва да се знае, че бързо губят кълняемост.
През пролетта започва активното нарастване на плумерията. За да се развие добре и за да цъфти, йе нужно силно слънчево огряване. На по-слабо осветление листата започват да жълтеят и растежът силно се забавя. По това време започва и по-обилното поливане, което обаче не трябва да е прекалено. През есента количеството на водата постепенно се намалява а през зимата се полива рядко и оскъдно. Също през пролетта започва и редовното подхранване - отначало се дава азот, а по-късно - фосфор. Торовете се дават в разтворен вид на всеки 2-3 седмици и видимо се отразяват на растението.
Плумерията се размножава еднакво добре както със семена, така и с резници. Обаче получените от посев растения растат бавно и цветове от тях може да се очакват не по-рано от три години. Вкоренените резници бързо образуват дръвче, което в зависимост от грижите за него ще зацъфти само след няколко месеца. Рез-ниците на плумерията имат преимуществото да се запазват цели месеци свежи и се вкореняват лесно във влажен пясък или лека почва. Това става обикновено за 50-70 дни. Това, че резникът е цъфнал, не означава обаче, че се вкоренил. Наличието на корени се доказва само от интензивното развитие на листата.
Има ли на света нещо по-вкусно от картофът. Пресните обварени картофчета с копър и чесън, картофите печени в жар, пържени във фритюрник, запечени във фурната... Днес този най-разпространен зеленчук ...
Белгийска супа от карфиол Прoдукти: 1 л зеленчуков бульон (може и от кубче), 2 домата, 2 картофа, 2 моркова, 400 г карфиол, 1 червена чушка, сол, черен пипер. За добавка: 1 стрък босилек, 2 скил...
Трюфелът е гъба, която се е адаптирала за живот под земята и расте в перфектна симбиоза с корените на приемни дървета. Прилича на грудка. Има вътрешна месеста част и кора. Ядливата част на гъбата е въ...
Тибухинaта (Tibouchina urvilleаna) е род, произхождащ от тропическите области на Америка, който включва около 200 вида. Известен е още и под синонима лазиандра. В Бразилия се оформя като висок до 6 м ...