Запознайте се с дървовидните лилиуми

През последните години на нашия пазар се появиха т.нар. дървовидните лилиуми и веднага привлякоха вниманието на приятелите на цветята.

Не се различават от обикновените

Дървовидните лилиуми, както и обикновените, принадлежат към семейство Liliaceae. Различното при тях е, че образуват мощно стъбло с височина 2-3 м. Цветовете са събрани по 10-15 върху едно стъбло. Дълги са около 18 см, с тесни леко извити на върха дялове. Цъфтят юли – август. Изискват почва с кисела реакция и предпазване от ниски температури през студените месеци.
Лилиумите виреят най-добре на слънчеви места, като почвата трябва да бъде с добри дренажни свойства, обогатена с органичен материал. Дълбочината на засаждането е 10-20 см. Засаждат се през пролетта, като дъното на дупката се посипва с едър пясък. Корените им се разпростират между тях и също се посипват с пясък. Растенията се поливат редовно и обилно и се подхранват с течен тор.

Разножаването става по два начина

Размножаването на лилиумите може да се извърши чрез семена или вегетативно. Размножаването чрез семена не е особено популярно сред любителите градинари. Вегетативното размножаване става по няколко начина:
1.Чрез отделяне. Отделят се страничните луковици, но само онези които имат свой корен. Те се засаждат на разстояние 30-50 см в зависимост от растовитостта на вида. Дълбочината на засаждане се определя от едрината на луковиците и от естеството на почвата. Тя варира между 10-25 см, броени от дъното на луковицата, като при леки почви тя е по-голяма. Видовете, които образуват корени над луковицата се засаждат по-дълбоко от онези, които не образуват такива корени.
2. Чрез въздушни луковици. Някои видове образуват луковички по стъблото. Това свойство се счита за видова особеност, но някои видове то може да се предизвика изкуствено. Например ако по време на цъфтенето се отрежат стъбла и основата им се натопи във вода след 6-8 седмици в пазвите на листата се появяват луковички. Редица лилиуми образуват малки луковички в основата на стъблото, особено ако то се покрие с пръст и ако растенията са засадени на сянка. Тези луковички се събират щом узреят при леко докосване се отделят от стъблото. Те се засаждат веднага в расадник на дълбочина 5 см. и разстояние 5-10 см. Вкореняват се лесно.
3. Чрез резници. Този начин се практикува при хибридните видове. Резниците могат да бъдат приготвени от люспите /листата на луковицата/, от стъблените листа и от самото стъбло. Резниците от луковицата се правят по време на почивката й, а резниците от стъблото и листата му се правят по време на напъпването. Стъблените резници са с дължина 4-5 см и се забождат в коренилището на дълбочина 1-1,5 см. Люспите на луковицата се вкореняват по-лесно, когато са взети от външната и средната част на луковицата. Люспите на вътрешната част на луковицата често загиват поради голямата си сочност. Обикновенно люспите се отделят по време на разреждането на растенията – април и октомври. Те както и стъблените резници преди поставянето в коренилището трябва да се натопят в прах от дървени въглища или да се държат 1-2 дни на сухо място. Вкореняването на двата вида резници става открито в коренилище с чист, леко навлажнен пясък и температура около 25 градуса. За тази цел обикновенно се използва студен, засенчен парник. Вкореняването става лесно.