Как да си отгледате боровинка

В последните години интересът у нас към културната боровинка непрекъснато се увеличава. Ако и вие искате да имате този вълшебен плод в двора си, изберете слънчево място. Важно е да се знае, че растението вирее добре върху кисели почви с рН от 4.0 до 4.8, при високо ниво на подпочвените води, но без да има застой на влага. Понася частично засенчване. Издържа зимни студове до минус 23- 25°С.
В зависимост от сорта храстите достигат на височина от половин до три метра. Плодовете имат бяла месеста част и за разлика от горските боровинки не образуват петна. Култивираните са с ниска киселиност, високо съдържание на захар и са богати на витамините А, В, С и Е. Също така са сравнително богати с манган, калций, фосфор и желязо. Установено е, че употребата им предпазва от атеросклероза и хипертония, много ценни са за хора, страдащи от анемия. Съчетани с други редства, те са подходящи за лечение на очите, стомаха, бъбреците, жлъчката и пикочния мехур.

Късно през есента или рано напролет

Боровинките се засаждат в два срока - късно през есента или рано напролет през март-април. Стандартният посадъчен материал са двугодишни растения с височина на стъблото от 0,25 до 0,70 м. За да се развива добре, трябва песъчливо-торфена почва със значителна киселиност. Такива почви у нас се срещат много рядко по някои от
високите планини. Ако се налага да се отглеждат боровинки на недостатъчно подходящи места, необходимо е почвата да се вкислява допълнително - внася се кисел торф или горска пръст от борови иглички. В някои случаи може да се добави 25 до 30 г сяра на прах на квадратен метър. Не са подходящи за боровинка тежките и сбити почви.

Засаждането

Идеалното разстояние на засаждане е 1,50 м между растенията и 2,00 - 2,50 м между редовете. Изкопават се посадъчни ямки с размери 50x50 см.
В тях се разхвърля кисел торф, оборски тор, суперфосфат , калиев сулфат, пясък или торф от иглолистни растения. Първо се опресняват корените, после растенията се заравят 5-6 см по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Новозасадените не се режат, но се премахнат плодните пъпки, за да се прихванат по-добре и да не се изтощават, докато се засили растежът. Плодните пъпки се появяват по върховете на двугодишните клончета. Затова трябва да се стимулира образуването на нови силни леторасти.