Резитба на виещи се рози

Всички сортове, принадлежащи към групата на виещите се рози, се отличават с буен растеж и много- бройни цветове, събрани в съцве- тия. Те са най-ценните измежду всички цъфтящи растения, използ- вани за вертикално озеленяване.
Обединяват се в 3 групи:
1. Постоянно цъфтящи с едри цветове.
2. Постоянно цъфтящи с дребни цветове, събрани в съцветия.
3. Еднократно цъфтящи с дребни цветове, събрани в съцветия.

Виещите се рози трябва да се прореждат и основните им разклонения да се привързват.
Освен слабо растящите издънки, при прореждането трябва да се отрязват и някои от най-старите леторасти. Дългите едногодишни издънки трябва да се привързват към опорната конструкция, колкото е възможно по–хоризонтално, за да може пъпките да покарат по цялата им дължина. Те не се скъсяват.
Сортовете на виещите се рози не се подлагат всяка година на резитба. В края на лятото след прецъфтяването те се подрязват.
Твърде ранното подрязване може да накара пъпките да се отворят преждевременно при временно затопляне и да загинат при следващото застудяване на времето. Въпреки тази опасност, ако се направи подрязване на розите при температура над 0 градуса през януари или февруари може да се получи по–ранен цъфтеж, отколкото при обичайната резитба през март.
Твърде късното подрязване отслабва растението, тъй като сокодвижението е започнало нагоре, след като пъпките започнат активно да растат.
Резитбите зависят много от сорта на виещите се рози.
Новозасадените рози не трябва да подрязвате, а само отстранете мъртвите връхчета.
При вкоренените рози могат да се използват 3 метода за резитба, зависещи от сорта:
Метод 1: Отрязват се мъртвите и изтощени части. Скъсяват се основните стъбла до силен клон – скъсяват се до около 2/3 и страничните стъбла, които можете да достигнете.
Метод 2: Отрязват се мъртвите и изтощени части. Скъсяват се страничните стъбла, които можете да достигнете, с около 2/3.
Метод 3: Отрязват се мъртвите и изтощени части.