Любителски овощни градини

Една от най-характерните особености на любителските овощни градини е, че в тях се засаждат различни видове и сортове. Тяхното основно предназначение е да задоволят семейните нужди с пресни и за преработка плодове. В повечето случаи в тях се отглеждат и различни подкултури. За да се развиват добре дръвчетата и да се получават задоволителни и качествени добиви, трябва да се имат предвид някои особености при създаването и отглеждането им.
Поради малките им размери, а понякога и теренните условия в тези градини не могат да се проведат някои основни предпосадъчни мероприятия, като риголване, основно торене и др. Това може да се компенсира с изкопаването на по-големи посадъчни ямки и по-обилното им наторяване преди засаждането. Когато в тези градини ще се отглеждат и различни подкултури разстоянията на засаждане при различните видове и подложка трябва да са еднакви и короните да се формират с по-високи стъбла. В никакъв случай като подкултури не трябва да се засяват царевица, зърнено-житни, люцерна, еспарзета, слънчоглед и други силно растящи култури и с гъсти посеви. При избора на подкултурите трябва да се обърне внимание и на срока за прибиране на реколтата, който не трябва да съвпадне с основните срокове на пръскане на овощните дървета с отровни препарати.
При избора на видовете и сортовете трябва да се съобразим с техните изисквания към климатичните и почвени условия. При неполивни условия и при по-бедни почви трябва да се засаждат по-сухоустойчиви видове като вишня, череша, слива, кайсия, бадем и др. Ако засаждаме ябълки и круши те трябва да са присадени на по-силно растящи подложки. При по-варовити почви не трябва да се засаждат праскова присадена на праскова и круша на дюля. За такива почви най-подходяща за черешата и вишнята е махалебковата подложка. При избора на видовете много важно е да се съобразим с критичните минимални температури в дадения район за отделните видове. За получаване по-дълго време на пресни плодове от различни видове трябва да се избират сортове с различен срок на зреене. При крушата най-ранните сортове, като Енисейка, Клапов любимец, Жифардова масловка и др. зреят през втората половина на юли, следвани от много ценни сортове през август и септември, за да се стигне чак до началото на октомври, когато зреят Попска круша, Харденпонтова масловка, Пас Красан и др. Пресни прасковени плодове можем да берем неперкъснато от края на юни (Майкрест, Спринголд, Колинс и др.) до към средата на октомври (Петричка, Съмърсет, Феъртайм и др.). При черешата също имаме възможност да се снабдяваме с пресни плодове от средата на май до към средата на юли. Едни от най-ранните черешови сортове са Ранна черна едра, Бигаро моро, Бигаро бюрла, Сенека и др, а от най-късните – Ламберт, Наполеон, Хеделфингенска, Дроганова жълта и др. Вишнята и кайсията пък могат да пълнят трапезата ни около месец. При ябълката и сливата ранните сортове са по-ограничени и са главно за прясна консумация, докато късните – основно за преработка и съхранение.
Важен момент при създаването на смесените овощни градини е правилното подреждане на видовете, съобразно техните растежни особености. В най-южната част се засаждат ябълките и крушите, присадени на слабо и полуслабо растящи подложки, следвани от прасковата и вишнята., кайсията, черешата и сливата. В най-северната част се засаждат орехите. Храстовидните видове френски грозда, малините, къпините и др. е най-добре да се поставят в крайните участъци на градината, а ягодата може да се отглежда и в междуредията, тъй като тя е по-устойчива на засенчване. Не трябва да се подценява и изискването за ефективно опрашване и оплождане, което означава, че при самостерилните видове, които изискват чуждо опрашване, като ябълка, круша, череша, афъзка и някои сортове на сливата, вишнята и дюлята в градината трябва да се засаждат най-малко по два сорта.