От какво се нуждае тибухинaта

Тибухинaта (Tibouchina urvilleаna) е род, произхождащ от тропическите области на Америка, който включва около 200 вида. Известен е още и под синонима лазиандра. В Бразилия се оформя като висок до 6 м храст и го наричат “принцеса”. В Европа растенията се отглеждат като саксийни. Стъблата са нежни, силно разклоняващи се, като растението достига 1-1,50 м височина и 0,70-0,80 см ширина. Листата са удължено ланцетни, достигащи 12 см дължина и едва 5-6 см ширина. Те са тъмнозелени, с блестяща златистозелена нерватура, което им придава чаровна декоративност. Цветовете й са с 5 венчелистчета с овална или яйцевидна форма, обагрени в различни тонове на лилавото. Когато се разтворят, достигат 12 см в диаметър. Обилният цъфтеж протича от май до август.

Има променлив характер

Характерно за тази красавица е, че периодично променя капризите си. Основното й изискване е светлината да е обилна, но върху нея да не попадат ярките слънчеви лъчи. Това важи с особена сила за зимния сезон, когато много често поради недостатъчно светлина растенията се изтеглят и погрозняват. Затова пък през лятото, изнесени на терасата или балкона, възвръщат ненагледната си хубост.
Така е и с отношението й към топлината. През зимата, когато преминава период на относителен покой, за растенията са достатъчни 10-12 градуса. Температурата може да се повиши и до 16-17 градуса, но нигога да не е по-ниска от 4 градуса, което може да доведе до фатален край. Изнесена навън през лятото, тя расте и цъфти в пълна прелест.
Най-подходяща е умерената почвена влажност. Затова, през лятото растенията се поливат по-често и се опръскват, а през зимата количеството на поливната вода се намалява. В този период обаче тя трябва да се темперира.

Размножаване

Тибухинaта се размножава чрез вкореняване на леко вдървенели резници. Материал за тях се получава при пролетната задължителна резитба. Резниците може да се вкоревят във вода, но се предпочита да се използва лека почвена смес. Тъй като решаващ фактор в този момент е въздушната влажност, саксията в която се подредени, се завива с прозрачно полиетиленово пликче. Вкоренените резници се засаждат в саксии номер 7-9. Съставя се хранителна почвена смес от равни части градинска почва, добре разложен оборски тор и пясък. Субстратът трябва да е с неутрална реакция.
Младите растения се прехвърлят през пролетта на първите една-две години в по-големи саксии. Те се дренират добре. Желателно е през лятото растенията да се подхранят с течни торове за цъфтящи видове.