Безплодието при овощните растения е често явление. Една от проявите на безплодие е младенческата стерилност. Нейната продължително е в зависимост от видовите особености. При ягодоплодните и прасковата тя е от една до три години, при повечето от останалите дървесни видове – до 4-6 години, а при ореха и кестена, в някои случаи до 15-20 години. Младенческата стерилност е в зависимост от използваната подложка и резитбите. При силно растящите ябълкови и крушови подложки тя продължава до 5-6 години, а при слабо растящите – до 2-3 години. Колкото по-силни резитби се правят при младите растения, толкова по-късно встъпват те в плододаване.
Измръзването на плодните пръчки, цветовете и завързите също е една от причините за частично или пълно безплодие. Това по-често се наблюдава при кайсията, прасковата, бадема и черешата.
Нередовното (алтернативно) плододаване също е една от проявите на безплодие. То се наблюдава особено често при ябълката, крушата, сливата и донякъде при кайсията. Това безплодие се изразява в редуване на пълни и празни или полупразни години.
Лошото опрашване и оплождане също причинява безплодие. При видовете и сортове, които изискват чуждо опрашване то може да се дължи на липса на опрашители. Такива са всички сортове на ябълката, крушата, бадема, афъзките, повечето сортове на черешата и не малко сортове на сливата, вишната и дюлята. Лошо опрашване може да се причини и от дъждовно и студево време през периода на цъфтежа.
От посочените причини специално при черешета плодове не се получават докъм 4-5-та година след засаджането. При нея пълно и в повечето случаи частично безплодие се получава поради измръзване на цветовете и завръзите от късните пролетни студове. Това е една от най-честите причини за нередовното плододаване при този овощен вид. Лошото опрашване и оплождане също може да причини безплодие в различна степен при черешата. Както беше посочено, повечето черешови сортове изискват чуждо опрашване. Само сортовете Стела, Компакт Стела, Лапинс, Сънбърст, Ню стар, Кристобалина и Старкримсон могат да се самоопрашват. Освен това при черешата са известни и т.нар. интерстерилни групи сортове, които не могат да се опрашват помежду си. За нашата практика по-важни от тези групи са: Румънка, Хеделфингенска и Черна едра; Дроганова жълта и Дьонисенова жълта, Бинг, Наполеон, Ламберт и Стар; Козерска и Гермерздорфска. Ако в градината са засадени сортове само от тези групи и наблизо няма други, опрашването и оплождането може напълно да пропадне.
Черешата, вишната и прасковата залагат всяка година много плодни пъпки и при тях нередовното плододаване поради тази причина не се наблюдава.
За ранно производство на готварски тиквички трябва да подготвите култивационните съоръжения. Този начин на отглеждане е широко разпространен в България. Това позволява да се удължи периодът на консума...
Любителите на бегониите знаят, че те са стотици видове, различаващи се доста един от друг. Всеки от тях е с определени изисквания към условията на живот. При това те са едни от най-капризните стай...
Предзимните посеви имат някои предимства: спестяват скъпото ни през пролетта време, семената никнат по-рано и младите растения използват по-добре влагата и постепенното затопляне на времето. Най-сполу...
Надлъжното завиване на листата на розата е много характерна повреда, която се причинява от розената листна оса Blenocampa pusilla. Тя е разпространена във всички европейски страни и е много познат неп...