Градина » Есенно торене на лозята

 Есенно торене на лозята

Резитбите, а след това и гроздето всяка година извличат огромни количества хранителни вещества от лозата. За да се възстанови и да ражда богато, торенето е просто задължително. Фосфорните, калиевите и азотните торове е по-добре да се заравят с пролетната обработка. Но за органичните времето е есента. Тогава ефектът е най-голям. И това е обяснимо - през зимата голяма част от органичните вещества се разлагат и лесно могат да се усвояват от растенията, когато напролет започне вегетацията.
Разбира се, ако имаме младо лозе или засадени пред пролетта главини и тогава сте наторили обилно, сега не е нужно да внасяте органичен тор. Ако почвата е по-лека глинесто-песъчлива, органични торове се внасят през 2-3 години. При по-тежките торенето е през 3-4 години. Между 2 и 4 тона прегорял оборски тор или компост е достатъчен за декар. От овчия тор отива по-малко - от тон до два. Не е беда, ако превишите малко нормата, особено на бедни места.
Лозата развива дълбоки корени, дълбоко трябва да попаднат и органичните торове. Затова трябва да се заорат на не по-малко от 25-30 см. Малкото лозе се обръща с права лопата, а торът се разхвърля в средата на междуредието. Още по-добре е, ако съчетаете основното торене с по-дълбоко разрохкване на почвата. Това е много полезно, защото с годините почвата в лозето силно се уплътнява. Прави се обръщане на 50-60 см дълбочина, подобно на риголването, само че този път пластовете не разменят местата си. Изкопът е като траншея на 50-60 см встрани от реда. На дъното се сипват органичните и минералните торове, размесени с почва. Дозите са 2-4 т оборски тор или компост или 1-2 т овчи тор, около 80-100 кг суперфосфат и 40-60 кг калиев сулфат на декар.
При такава дълбока обработка се унищожават много корени. Затова операцията се прави през две или три години през ред, а в гъстите малки насаждения през два. С тази обработка торовете попадат на голяма дълбочина. Унищожените корени бързо се подменят от нови, по-млади и пожизнени.
Така се постъпва и с асмите, които са засадени в редици край пътеки, алеи или стени в дворовете При единичните лози начинът е същият, само че канавката е във вид на пръстен на 50-60 см от стъблото.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Зазимете дафиновото дръвче

Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено. Расте като много стъблен храст, но може да се превърне и в средно голямо дърво. Издържа на засушаване,...

Къде у нас може да виреят бадеми?

Бадемовите ядки са едни от най-богатите растителни източници на белтъчини, мазнини, минерални вещества и витамини. Съдържат повече незаменими аминокиселини, отколкото орехите и фъстъците. Ядките са с ...

Време е да сеете фасула

При нашите климатични условия, сеитбата на фасула започва през април и продължава до средата на юли, когато може да се отглежда като втора култура. Благоприятният срок за засяването му настъпва през п...

Произведете си лучени семена

Лучени семена може и сами да си произведете, като производството им по нищо не се различава от това на лука за консумация. Получаването на здрави и обезвирусени семена става на високи, проветриви мест...

Начало