Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по влажните места на горите с надморска височина над 1000метра. Отглежда се предимно заради листата, които се използват като зеленчук или като подправка. В сравнение с обикновеният чесън и лук има по-мек и дискретен аромат.Листата му съдържат витамините В и С, минерални соли, калций, фосфор и желязо и етерични масла. Луковиците му съдържат 0.07% етерично масло с подобен на чесъна състав и аромат, богато на алкилсулфиди. Берат се от средата на април до началото на май, докато растението цъфне. Нарязани на дребно те се слагат в супи, салати, сметанови сосове, картофени ястия др. Добре се съчетават с всички ароматни зеленчуци.
Листата на дивия чесън се употребяват пресни , защото в сухо състояние губят лечебните си свойства.
В градината го настанете на неизползваемите места
Ако имате желание да отглеждате див чесън в зеленчуковата си градина, е добре да знаете, че за него са подходящи местата извън сеитбообращението, където посевите престояват 3-5-6 и повече години. За дивия чесън е подходяща добре отводняваща се почва, богата на органични вещества, с РН 6.0-7.0 и много слънце. Растенията могат да се развиват и на лека сянка, но за предпочитане е да имат 6-8 часа пряка слънчева светлина.
Дивият чесън се размножава чрез семена и чрез луковици. Семената са много дребни и запазват кълняемостта си до 2 години. Сеят се в ранна пролет. В по-южните части на страната за предпочитане е предзимната сеитба на семената на дивия чесън. Най-лесният начин за отглеждане на дивият чесън е да извадите една достатъчно голяма туфа от малки луковици и да ги засадите отново. Добре е това да правите през всеки 2-3 години. Разделянето на туфите и засаждането на луковичките става през пролетта и се прави за подмладяване на вече застарелия посев от див чесън. За целта туфите се подкопават, след това луковичките се разделят и всяко растение се засажда на разстояние 15-20 см в реда и на 30-40 см между редовете. Засадените растения се притискат добре към почвата и след това се поливат. Прихващането е много бързо, растежът е дружен. След 30-40 дни чесънът е готов за прибиране. С подходящ нож се изрязват лъжливите стъбла до повърхността на почвата Тази операция се извършва 3-4 и повече пъти през вегетацията. Не бива да се оставят посевите да застареят и да образуват цветоносни стъбла, защото тогава те са негодни за консумация.
Стайните растения, които през лятото са били оставени отвън на терасата или в градината, трябва да се приберат вкъщи дълго преди появата на първите сериозни застудявания. Много от тях, например като к...
Орехът е еднодомно разделнополово, предимно опрашващо се от вятъра растение. Характерно за него е, че мъжките и женските цветове при отделните сортове и форми цъфтят неедновременно. Ясно е, че орехови...
Папаята (Carica papaya) представлява тревисто вечнозелено растение, достигащо височина при естествени условия около 1,5-6 м, в контейнер обаче е доста по-ниско. Стволът е единичен, не се вдървесинява,...
Богатството на витамин С и В, каротин, калий, магнезий, танин, ябълчена и винена киселина, което се съдържа в боровинките, преминава във виното. Неговата алкохолна ферментация обаче се потиска от нали...