Ценните свойства на растителната пепел са известни отдавна. Наши читатели обаче продължават да се интересуват как точно да я използват и при кои растения. Може ли пепелта от печката да замени торенето с изкуствени торове?
Растителната пепел е калиево-фосфорно-калциев тор: Най-голямо обаче е съдържанието на калий. Той е във вид на калиев карбонат, лесно разтворимо във вода съединение, което влияе добре на всички растения, особено върху качеството на продукцията. Пепелта превъзхожда промишлените калиеви торове и особено съдържащите хлор (калиев хлорид). Фосфорът е във вид на трикалциев фосфат и се приема добре, а калцият е като калциев карбонат. При опепеляването азотът излита във вид на елементарен азот, затова растителната пепел не съдържа азот. Тя има още магнезий, карбонати, силикати и микроелементите бор и манган. Има значение от какъв вид растение е получена. Най-богата на калий е пепелта от слънчогледови стъбла, а на калций - от широколистни видове дърва. Колкото тя е по-светлосива, толкова повече са хранителните елементи в нея.
От голямо значение е и начинът, по който се съхранява. Ако е изложена на дъжд, някои елементи се измиват. Най-добре е тя да се оставя в метални съдове. Не се препоръчва да се изхвърля на торището, объркан с пепел оборски тор губи от азота. Растителната пепел не бива да се смесва с минералните торове амониев сулфат, амониева селитра и суперфосфат. Тя може да се смеси непосредствено преди торенето с натриевата селитра, карбамида и калиевата сол. Но най-добре е да се използва самостоятелно.
Възрастните зокуми (Nerium L - олеандър) добре понасят резитбата. Обикновено това се прави на 3 години, през пролетта. Резитбата стимулира образуването на нови клонки, особено в ниската част на растен...
Опрашването и оплождането при овощните растения е основната предпоставка за редовно плододаване. Видовете и сортовете се делят на две групи – самоопрашващи се и чуждоопрашващи се. При първата група пр...
Бистротата на виното се получава по два пътя. При първия се изчаква самоизбистряне, което е бавно и несигурно. Вторият предвижда вкарване във виното на чужди безвредни вещества (бистрители). Те образу...
Празът се засажда обикновено чрез предварително произведен разсад на фитарии на разстояние 20 х 15 см и на дълбочна 3-4 см. Веднага се полива. Няколко дни след засаждането посевът се преглежда и ако...