Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и нашият - заешки ушички. Гальовното си нашенско име цветето дължи на особения строеж на цвета - ако го разгледате отблизо, ще видите силно сходство със заешка муцунка - черно носле и щръкнали уши. По време на цъфтежа, който продължава почти цяла година, цветовете, събрани в съцветия по 10-15, всеки с дължина около 4 см, обилно отрупват храстчето. Пъпките са жълти на цвят, полуразтворените цветове са жълто-червени, а когато са напълно разцъфтели, стават червени и придобиват характерната си форма. Съществува и вариетет с жълтообагрени цветове. Постепенното разтваряне на цвета продължава 2-3 дни. Отначало от пъпката се показват листчета, които с нищо не подсказват какво ще се получи накрая. На следващия ден жълтите листчета леко почервеняват и едва след цяло денонощие се разтварят напълно, обагрят се в червено и се вирват „ушичките" и мустачките-тичинки. По този начин в едно и също съцветие едновременно се виждат различни по цвят и форма цветове, които изглеждат твърде декоративно на фона на тъмнозелените листа. Тънките и гъвкави клонки на рутията са изцяло покрити от плътни блестящи листа.
След прецъфтяването обикновено се завръзват дребни шушулки, съдържащи плоски семена. Ако не държите непременно да ги засеете, по-добре ги отстранете веднага, за да не изчерпват енергията на храстчето.
То се размножава лесно с резници, които във вода пускат корени за 3 до 10 дни. Те се засаждат в лека и пропусклива пръст. При пресаждането през пролетта се използва същата почва.
През лятото рутията се полива обилно, а през зимата - по-пестеливо. Пулверизирането на листата допринася за тяхното добро здраве. През лятото цветето изисква лека сянка. Силната светлина не му вреди, но намалява декоративността му. През зимата директното слънчево огряване води до пищен цъфтеж.
Рутията трябва да се подстригва, като може да се оформи или като храстче, или като ампелно растение. Тя рядко се напада от вредители.
Резитбата е едно от най-специфичните и най-трудно за провеждане мероприятия, особено от любителите овощари. Когато своевременно и правилно се извършва, то може да окаже силно положително влияние върху...
Хинапът се отглежда сравнително рядко. Освен като декоративен и овощен вид, се използва за изграждане на живи плетове и като медоносно растение. Латинското му име е Zizyphus, но понякога го наричат дж...
Най-ранобудният храст цъфтящ преди всички е форзицията. Януари и февруари са подходящи месеци да се подготвят зрели резници. Родина на форзицията е Китай, но й при нас се е приспособила добре, защото ...
Рътенето представлява поставяне на клубените за засаждане при условия, при които по тях да се образуват къси кълнове. Това може да стане в светло помещение. На тъмно израстват дълги кълнове, които лес...
Настанете циганчето на завет