Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Сега е времето, когато стопаните подготвят разсад за градината. Много често обаче той загива от коварна болест. Стъблото на поразените растения потъмнява около почвата и стръковете полягат. Описан...
Гъбите са основните причинители на болести по растенията. Много от тях произвеждат микотоксини (фитопатогени), които представляват значителна част от почвените микроорганизми и оказват съществено влия...
Колтуците са страничните леторасти, израснали от летните пъпки по възлите на главния летораст. Премахването им изцяло или отчасти е известно като колтучене. Формираната върху колтуците листна площ при...
Каква точно да е резитбата, зависи от много условия - климатични, почвени, агротехнически, от самата биология на растението. В районите, където има опасност от измръзване на пъпките през зимата, трябв...
За айвания не са подходящи високите места