Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Свежата ядка на шамфъстъка може да се използва за израстване на забележителното нискорастящо дърво. Родът на фъстъченото дърво наброява около 20 вида дървета и храсти с падащи или вечнозелени листа, к...
Родината на афеландрата (Aphelandra squarhosa) са тропичните гори на Бразилия. Среща се също в Колумбия и Мексико. Формирала се като вид в този район на света, тя има характера на всички растения с по...
Тези растения имат силно разклоняваща се и дълбоко проникваща брадеста коренова система. Стъблото е високо около 20 см, с по четири-пет ланцетни сиво-зелени листа. На върха се оформя кошничка, съставе...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Настанете лозите на тераси