В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг.
Операцията ще е успешна, ако дърветата са до 15-25 годишна възраст. Ако на застарелите крушови дървета се направи специална резитба за подмладяване, може да се преоблагородят по-младите клони, получени от лакомци.
По-възрастните любители, заразени от страстта да облагородяват дървета в горите и деретата около населените места, все още практикуват пепиниерски занаят върху дивите круши. Но не им препоръчваме да преоблагородяват много стари и болни дървета.
Растенията се подготвят предварително
В короната се прерязват скелетните клони. Времето се определя в зависимост от конкретните климатични условия и е няколко дни преди облагородяването, преди да започне сокодвижението. Преди да бъдат облагородени, изрязаните клони се прерязват с остър нож или косер наново на 5-10 см. Загладените отрези се правят напречно на оста на клоните, за да зарастнат раните по-лесно и калемите да се завързват по-удобно. Избират се правилно разположените клони, които ще образуват основата и скелета на бъдещата корона и там става „операцията”. За целта се избират главно външни клони, които са достатъчно отдалечени един от друг. Вътрешните и излишните се премахват веднага. Оставят се само част от слабите клони, за да притеглят сокове към присадените части, докато се развият добре присадниците. Височината, на която се изрязват клоните в короната, зависи от разположението и дебелината им. Образуваните рани не трябва да са по-големи от 8-10 см в диаметър.
На разцеп или под кора?
Прилагат се с предимство методите на разцеп или под кора през пролетта със събрани през зимата и добре запазени калеми. Ако при облагородяването не съвпадат камбиалните пластове, добри резултати ще се получат при присаждането на калем поне на едната си страна с камбиалния пласт на присадника и подложката. Любителите биха могли да извършат тези прецизни операции след тренировки върху върбови или тополови леторасли.
При живораждащия (многоетажния) лук (Allium cepa var. proliferum) липсва период на покой, а при топъл климат той може да се развива постоянно. До образуване на цветното стъбло многоетажният лук не се ...
Към гигантските бегонии се отнасят два вида. Видът бегония кокинеа (Begonia coccinea) има брадеста коренова система. Разклоняващите се стъбла може да достигнат 2 м, като на ширина се разпростират близ...
Болестта сиви листни петна се причинява от гъбата Septoria piricola. Заразяват се предимно листата и по-рядко плодовете. Отначало се появяват дребни кафяви петна, а по-късно стават сиво-кафяви. При си...
Краставиците, засети в парници в края на януари, сега са образували 3-4 същински листа. Време е за разсаждането им. За тази цел парникът се зарежда със затоплен оборски тор на дебелина 0,5 м. Насипва...