Типичната ела е високо конусовидно дърво, което се извисява на 30 м височина в паркове и градини. Изправеният ствол не е разклонен, а формата на младото дърво е почти идеалносиметрична - по-ниските клони не провисват, преди дървото да навърши 30 години. Класическо коледно дърво, но за съжаление твърде голямо дори за средна по размери градина. Бялата ела предпочита дълбока и влажна почва - плитките почви и замърсеният въздух не са подходящи за нея. Шишарките може да са зелени, кафяви или пурпурни - обикновено не се появяват, преди дървото да навърши много години и най-често са разположени по най-горните клони.
РАЗНООБРАЗИЕ:
A. balsamea Hudsonia
Джудже: Височина след 10 г. 30 см
Разновидност на балсамовата ела - бавнорастяща и компактна. Идеална за алпинеум. Иглолистата й са ароматни. Оцелява във варовита почва.
А. Koreana
Среден размер: Височина след 10 г. 1.8 м
Корейската ела е добър избор. Игличките на това спретнато и бавнорастящо дърво са тъмнозелени отгоре и бели отдолу. Шишарките са виолетово-пурпурни.
A. grandis
Високо: Височина след 10 г, 3 м
Гигантската ела достига 30-45 м височина. Игличките са подредени в две редици. Смачканите иглолиста са ароматни.
A. arizonica Compacta
Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Полезно градинско дърво, което достига едва 2,1 м височина. Има гъста корона, конусовидна форма; игличките му са сивосини. Кората е мека и коркова.
A. pinsapo
Високо: Височина след 10 г. 21 м
Испанската ела е голямо иглолистно дърво с къси и бодливи иглички, които покриват стъблата. Най-подходящата ела за варовита почва. Изберете сорта Glauca, заради синьосивите иглички.
A. delavayi forrestii
Среден размер: Височина след 10 г. 1,8 м
Отлично градинско иглолистно, което достига 9 м височина. Младите стъбла са ръждивочервени. Иглолистата са тъмнозелени, а зимните пъпки - снежнобели. Шишарките са черни.
Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата. За късното главесто зеле семената се...
Основна задача при резитбата на лозата е борба с полярността. Това е биологична особеност, която се изразява в стремежа на лозовото растение да развива връхните си пъпки и да изтегля по-силно и голяма...
Плодовете на калината (офиката) са като оранжево-червени топчета. Узряват през август и се берат в пълната им зрялост от септември до първите слани. Целите гроздове се режат с ножица, а след това се о...
Какво да направим, след като в двугодишните ябълки се появиха издънки? – пита наш читател. Ако това е издънка, растяща от подложката, трябва навреме да се премахне. В противен случай може да надс...
Коелрутерия