Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impatiens, което значи нетърпелив, е познато с имената циганче за саксийната форма и прасковка за градинската.
Циганчето много отдавна е между постоянното присъствие по нашенските прозорци
Обичано е заради богатството на багрите и тяхната яркост. Непрекъснатият цъфтеж и малкото грижи, които изисква, също са доппринесли за популярността му Обикновено се отглежда видът импасианс султании. Многогодишното растение има силно разклонено стъбло с височина 25-35 см и елипсовидно-ланцетни назъбени листа, оцветено или в яркозелено, или в бронзовокафяво. Цветчетата са плоски, неправилни, излизащи на къси дръжчици от листните пазви, с диаметър 3-3,5 см. Венчелистчето има пет листенца и елегантна шпора. Багрите са допринесли за името – те са като циганска пола - ярки, наситени, бели, розови, цикламени, червени, оранжеви, лилави в безброй оттенъци. Има и двуцветни сортове, а също и с кичести цветове, подобни на миниатюрни розички.
Трябва им място на завет
В последните години циганчетата изоставиха традиционното си място на перваза и смело превзеха градините и балконите. Тъй като стъблата са много крехки и лесно се чупят, обикновено им се търси защитено от ветрове място. Затова пък дори на гъста полусянка се чувстват превъзходно, даже цветовете стават още по-ярки.
Прасковката, в ботаниката импатиенс балзамина, е любим обитател на градините. Наречена е така поради формата на листата - ланцетовидни, заострени, наредени последователно и нагъсто по високото стройно стъбло, те приличат наистина на листата на прасковата. Сочното и крехко стъбло се разклонява, придавайки пирамидална или кълбовидна форма на растението. Цъфти цяло лято с едри, неправилни шпорести цветове в най-различни багри.
Под короните на дърветата стават цветни приказки
Плодовете имат свойството при най-леко докосване да се „взривяват", разпръсквайки семената на значително разстояние. За съжаление обаче самозасяване при нашите климатични условия е почти невъзможно, освен при много мека зима, когато нежните семена успеят да презимуват в почвата.
С циганчета могат да се украсят както слънчеви, така и полусенчести места, като особено им понася засенчване между 12 и 15 часа, т.е. през следобедния припек. Под дървета с рядка корона или от североизточната и северозападната страна на домовете с тях могат да се създадат истински цветни приказки. Почвата, на която ще растат безпроблемно, трябва да е лека и плодородна. Редовното поливане им е нужно, а преовлажняването ги поболява.
Независимо дали сами сте произвели или закупили разсад, пиперът се разсажда, когато почвата в градината се е затоплила достатъчно и е минала опасността от късна пролетна слана. Пикираният разсад за ра...
Синият или тибетският мак се нарича още меконопсис бетоницифолия (Meconopsis betonicifolia). Родината на това многогодишно растение от семейство Макови са планинските райони на Тибет и Западен Китай, ...
Лозата се напада от няколко вида акари, сред които най-честия е жълтият. Има го навсякъде из страната ни, където с отглеждат лози. Понякога пораженията от него са много чувствителни. С напредването на...
Будлеята (Buddleia) или летният люляк е род екзотични храсти, които обединяват повече от 100 вида, разпространени предимно в тропическите и субтропическите региони на планетата. Не всички видове будле...