Известни са три системи на резитба в лозето - къса, дълга и смесена. При късата се оставят само чепове с по1 до 3 очи. При дългата липсват чепове, а се оставят дълги плодни звена - стрелки с 4 до 7 очи или плодни пръчки с 8 до 20 очи. При смесената резитба се оставят стрелки и чепове или плодни пръчки и чепове. Чеповете осигуряват подходящи пръчки за следващата резитба, а стрелките или плодните пръчки - по-висок добив през текущата година. Ако искате да получите грозде с по-висока захарност, изберете късата резитба. При нея съотношението между листната площ и гроздето е по-благоприятно и по-добре узрява.
Тя е една от най-разпространените в миналото у нас и в чужбина. На лозата се оставя стъбло, високо 10-15 см. В горния край то завършва с 4 до 8 рамена, на тях се разполагат чепове. Всички рамена се разпределят симетрично на една височина. Накрая лозата наподобява чаша. Оформянето започва на втората година. През пролетта най-силната, ниско разположена пръчка се реже на чеп с 2 очи. Всички останали се махат от основата. През пролетта на същата година покарват леторасти и от спящи пъпки. С филизенето се намаляват до 3-4. На третата година се оставят 3-4 чепа с по 2 очи, разположени симетрично. През следващите се формират нови рамена, като се раздвояват първоначалните или като се използват някои лакомци.
Всяка година първо се премахват лакомците и всички други ненужни леторасти. По правило горната пръчка на чепа се премахва, като се реже под нея през стария чеп, а долната се реже на чеп с 2 очи. По такъв начин не се удължават ненужно рамената и не се нанасят рани под оставения чеп. При твърде голямо издигане на рамената се затруднява правилното поддържане на формировката и загрибването на лозите е трудно. Рамената се снижават, като в основата на рамото при филизенето се запазва лакомец с подходящо разположение и при резитбата той се реже на 1 око. На другата година от неговата пръчка се оставя чеп на 2 очи, а старото рамо се премахва над новия чеп. С изрязването на старите рамена се отнемат и част от резервите вещества на лозата и се нанасят големи рани. Ето защо всяка година трябва да се премахва само по едно рамо.
Плюсовете
Чашовидната формировка е лесна, лозите рано започват да раждат, гроздето узрява добре, а почвата може да се обработва на кръст. Подходяща е за родовити сортове - Памид, Гъмза, Мавруд, Мискет червен, Широка мелнишка лоза, Сензо, Шевка, Димят, Керацуда, Юни блан.
Минусите
При по-голямо натоварване огряването и проветряването се влошават и има условия за из-ресяване и за развитие на болести (мана и сиво гниене). Освен това се затруднява пръскането. Лозите са по-уязвими на слани и ниски зимни студове.
Родът Тцуга (Tsuga) включва няколко вида растения от сем. Борови (Pinaceae). Те са разпространени в умерените ширини на Азия (Хималаите, Китай, Япония) и Северна Америка. Към този род спадат вечнозеле...
Дивият лимон (Poncirus trifoliata) е листопаден храст от семейство Седефчеви (Rutaceae). Единствен представител в рода си, студоустойчив е и се отглежда с успех в умерените ширини. Произхожда от Химал...
Оглеждането на разсад петунии не е задача с повишена трудност. Все пак който не го е правил, трябва да има предвид някои неща. А и много, които отглеждат разсади за своята цветна градина, допускат гре...
Гъбите са основните причинители на болести по растенията. Много от тях произвеждат микотоксини (фитопатогени), които представляват значителна част от почвените микроорганизми и оказват съществено влия...