Тази комбинация е необичайна, но е възможна. Препоръчва се черницата да бъде бяла (Morus alba) и на около15-20 години. Изберете добре узряла лозова пръчка. Желателно е да се установи дали са живи очите (пъпките), които ще се присаждат. Направете напречни отрези с остро ножче на 15-20 очи. Ако отрезите им са зелени, значи са живи. За присадник се използват част с 3-4 очи от нормална по дебелина пръчка. Предвидливо се отбират няколко присадника. Поставят се във влажен пясък на дълбочина 2/3 от дължината им в избено помещение. Там престояват до началото на сокодвижението на черницата, когато се присаждат.
Ако мястото, където ще извършите присаждането, е в южната част на страната, добре е да се използва сорт Червен пармак. Този сорт е разпространен най-вече в подножието на Беласица, местността Подгорието. Там той се отглежда само асмовидно по дърветата – черници, платани, кестени. Присаждането се извършва след пробуждане на пъпките на черницата – през март. Обикновено се прави отвор под 45 градуса в стъблото на подложката на височина 130-150 см от почвата. Дълбочината му трябва да бъде 6-8 см, а диаметърът се определя от дебелината на присадника, който е с 3-4 очи. Премахва се мъртвата кора като се навлиза и по 1 мм в живата част (ляво и дясно) на мястото, което ще се вмъкне плътно в стъблото на черницата. След това присаденото място се намазва с овощарски мехлем.
Черницата образува голям брой дълги, гъсто обрасли и по-дълбоко разположени скелетни корени, които имат голяма абсорбционна повърхност. Нормално е да се очаква, че тя ще допринесе да се увеличи размера на присадената лоза, дълголетието и количеството на добивите. При тази комбинация между черница и лоза се получават по-едри гроздове с по-едри зърна. При толкова силна подложка може да се постави и втори присадник. По-атрактивно би било, ако сортът е с различно оцветяване на гроздето. Младите леторасти се развиват буйно и още в началото трябва да се привързват. Негативното влияние на подложката върху присадника се изразява в предаване на черничев вкус на гроздето.
Много ягодоплодни растения виреят добре в районите над 800 м н.в. От ягодовите сортове може да се отглеждат Кембридж Форит, Редгаунтлед, Покахонтас, Зенга Зенгана, Горела, Белруби и Биляна. Много силн...
Късните краставици – корнишоните най-често се отглеждат на площи, които са освободени от ранните пролетни култури - зелен фасул, зелен грах, ранни картофи, ранно зеле и др. Площта се подготвя ведна...
Стайният хибискус, известен у нас като китайска роза, е особен дървовиден храст със средна големина. За негова родина се счита Индия и Китай, но се среща и в Америка и Африка. Листата на хибискуса ...
Махалебката, песъкиня дива череша (Prunus mahaleb L.) е едър храст или дърво от сем. Розоцветни. Разпространена е в Централна, Източна и Югозападна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозападна Азия. ...
Черната акация иска малко грижи, а дава много мед