Тази комбинация е необичайна, но е възможна. Препоръчва се черницата да бъде бяла (Morus alba) и на около15-20 години. Изберете добре узряла лозова пръчка. Желателно е да се установи дали са живи очите (пъпките), които ще се присаждат. Направете напречни отрези с остро ножче на 15-20 очи. Ако отрезите им са зелени, значи са живи. За присадник се използват част с 3-4 очи от нормална по дебелина пръчка. Предвидливо се отбират няколко присадника. Поставят се във влажен пясък на дълбочина 2/3 от дължината им в избено помещение. Там престояват до началото на сокодвижението на черницата, когато се присаждат.
Ако мястото, където ще извършите присаждането, е в южната част на страната, добре е да се използва сорт Червен пармак. Този сорт е разпространен най-вече в подножието на Беласица, местността Подгорието. Там той се отглежда само асмовидно по дърветата – черници, платани, кестени. Присаждането се извършва след пробуждане на пъпките на черницата – през март. Обикновено се прави отвор под 45 градуса в стъблото на подложката на височина 130-150 см от почвата. Дълбочината му трябва да бъде 6-8 см, а диаметърът се определя от дебелината на присадника, който е с 3-4 очи. Премахва се мъртвата кора като се навлиза и по 1 мм в живата част (ляво и дясно) на мястото, което ще се вмъкне плътно в стъблото на черницата. След това присаденото място се намазва с овощарски мехлем.
Черницата образува голям брой дълги, гъсто обрасли и по-дълбоко разположени скелетни корени, които имат голяма абсорбционна повърхност. Нормално е да се очаква, че тя ще допринесе да се увеличи размера на присадената лоза, дълголетието и количеството на добивите. При тази комбинация между черница и лоза се получават по-едри гроздове с по-едри зърна. При толкова силна подложка може да се постави и втори присадник. По-атрактивно би било, ако сортът е с различно оцветяване на гроздето. Младите леторасти се развиват буйно и още в началото трябва да се привързват. Негативното влияние на подложката върху присадника се изразява в предаване на черничев вкус на гроздето.
Рязанецът (Allium schoenoprasum L.) е многогодишно луковично растение, образуващо гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви съцветия. Расте и се развива непрекъснато да късна есен....
Дойде времето, когато печките ще забумтят в къщите, където няма парно отопление. Фамилното огнище, което през зимата ще гори с дърва и други растителни отпадъци, може да произведе около 200 кг растите...
Летният чесън, чиито луковици се съхраняват през зимата чак до пролетта, става готов за прибиране някъде през първата половина на юли. Вие не се ръководете от календарни срокове, защото може да се слу...
Пълзящото циганче (Impatiens repens) е многогодишно тревисто растение, родом от тропическите гори на остров Шри Ланка. Този вид се отличава със стелещи се, червеникави, месести филизи, които достигат ...
Десертното грозде се нуждае от хумусни почви