Аронията е малко познат у нас плод, но в последните 3-4 години се наблюдава значителен интерес към това растение. Тя е храст, достигащ височина 2,5 – 3 м, с лъскави, неназъбени листа. Плодовете му са дребни синьо-черни зрънца, които по форма наподобяват миниатюрни ябълки. За лечебни цели и за нуждите на хранително вкусовата промишленост се събират плодовете й. Те съдържат много витамини – Р, С, Е, К, РР, каротин, витамини от серията В, органични киселини, захар и др. Сокът от арония подобрява тонуса и повишава защитните сили на организма.
Аронията вирее добре на различни типове почви. Не са подходящи солените, мочурливите и каменистите места. За получаването на добра реколта, трябва да се отглежда на добре напоени, леки и пропускливи почви. Най- подходящи за нея са песъчливо – глинестите и горските почви. Добре се развива в предпланинските области и където сумата на валежите е по – висока, а и атмосферната влажност е повече. Тя е светлолюбива и много взискателна към температурата. Опасни за нея са повратните пролетни студове, тъй като растението цъфти късно.
Аронията се размножава чрез семена. Засяват се през есента, но след стратификация в продължение на 150 дни, това може да стане и през пролетта.
Плодовете които ще съберете през септември, трябва да измиете и подсушите, и да ги обработите през сокоситисквачка. Кашата се промива с вода и здравите семена падат на дъното. Подсушават се и се засяват на дълбочина 1,5 см. След това посева се посипва с тънък пласт добре угнил оборски тор. След като поникнат трябва редовно да плевите, окопавате и поливате растенията.
Аронията може да се размножава и чрез коренови издънки, ако разполагате с растения с добре развита коренова система. В такъв случай храстите ще започнат да плододават още през втората година.
На другата есен трябва да изкопаете и сортирате отделните фиданки. Добре развитите растения засаждате в редове на разстояние 7 – 8 см и между редовете на 15 – 20 см.
Зайците особено много обичат младите фиданки, които от нанесените повреди боледуват и загиват, затова е много важно преди зимата да се погрижите за защитата на дърветата от гризачите. За тази цел ство...
Тагетесът, известен у нас още с името турта, е перфектният избор, ако искате да имате ярки, постоянно цъфтящи петна в градината. Той е непретенциозен и това го прави изключително подходящ за суровите ...
Макар родина на влакнестия шмак (Rhus tiphina) да е Америка, той се среща и у нас култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна ...
Известни са три системи на резитба в лозето - къса, дълга и смесена. При късата се оставят само чепове с по1 до 3 очи. При дългата липсват чепове, а се оставят дълги плодни звена - стрелки с 4 до 7 оч...