Кога и как да оберем винените сортовe

От момента на прибиране на гроздето много зависи качеството на виното. Затова е задължително дни преди гроздобера да се проверява натрупването на захарите. Вземат се средни проби на всеки 5-6 дни от отделните части на лозето, от различни главини и от различна височина. Гроздето се смачква добре и сокът се прецежда. Налива се в стъклен цилиндър или в тясна висока стъклена чаша. В тях се спуска внимателно захаромер. Той ще потъне в ширата и когато изплува по него са полепнали частици, които не му позволяват да спре на действителното място. След няколко минути става отчитането, погледът се изравнява с нивото на течността. Любителските захаромери работят при 20 градуса температура. Незначително отклонение не е фатално. Записвате данните и ги сравнявате с предишните. Би трябвало да има промяна в полза на новото определяне.

След влага не се влиза в насажденията

Ако е паднал дъжд, в лозето се влиза най-малко 1-2 дни по-късно. Така се възстановява първокачествената захарност, намалена от водата, попаднала в корените на главината. При слънчево време тя бързо се изпарява и се възвръща предишната захарност. Когато температурата е ниска, желателно е гроздето да се бере към обяд и да се преработи веднага. Така няма да има охлаждане, което може да забави алкохолната ферментация. При топло, слънчево време, желателно е набраното грозде в касетки и кошници да се остави за охлаждане през нощта и да се преработи рано сутринта. Гроздето от смачканите проби се оставя да ферментира в отделен съд и по-късно ще послужи за засяване на мъстта. Използването на мая от селекционирани дрожди при домашни условия е трудно приложимо.

Отделете сока чрез дренаж

Важен момент за преработката на гроздето е отделянето на сока при белите вина или гроздовата каша за червените вина след ферментацията им. За тази цел е необходимо да се дренират каците. Поставят се прикрепени пред вътрешния отвор на канелата снопчета от добре измити лозови пръчки. Снопчетата може да се поставят по цялата повърхност на съда и тогава отцеждането ще е по-пълно.
Другият начин е да се постави „лъжливо дъно” на височина 15-20 см от долната повърхност на съда. То се прави от летви, заковани на разстояние около 1 см една от друга. Сокът изтича през отворите, а оттам и през канелата, а над лъжливото дъно остават джибрите.

Колко трябва да е сладко

Най-подходящата захарност за белите вина е от 18 до 20 захарни процента, а за червените – над 20%. Някои винари подслаждат гроздовата мъст, достигайки до 5-6% захар. Това е безмислено. Захарта само увеличава алкохола на бъдещото вино, но не влияе добре на вкусовите му качества. Препоръчваме подслаждането да не превишава 2%, което означава 20 г на 1 литър сок. Захарта се разтваря в малко каша и се разбърква енергично.