Махалебката, песъкиня дива череша (Prunus mahaleb L.) е едър храст или дърво от сем. Розоцветни. Разпространена е в Централна, Източна и Югозападна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозападна Азия. В България расте по скалисти и каменисти, предимно варовити терени, по склонове на хълмовете, долове из храсталаци и гори в равнините и предпланините на височина до 800 м надморско равнище.
Дървото е високо до 10-12 м, с гъсто облистена, широко яйцевидна корона, с тъмносива, фино напукана кора. Листата са широко яйцевидни, зелени, голи и лъскави. Цветовете са бели, събрани в щитовидно-гроздовидни съцветия, красиви и ароматни. Плодът е дребен, костилков, черно-червен, горчив, ядлив.
Не образува коренови издънки, размножава се със семена.
Съдържа салицилова и яблъчна киселина и ензими. Листата се използват за козметични и парфюмерийни продукти. Растението е медоносно.
В овощарството се използва като подложка за черешови и вишневи сортове. Черешовите дървета върху махалебкова подложка по-рано плододават, имат по-високи добиви през първите години и по-голяма устойчивост в сравнение с черешовата подложка. Махалебката слабо се напада от болести (ръжда, сачмянка, сиво гниене) и неприятели (черешова муха и др.)
Независимо дали сами сте произвели или закупили разсад, пиперът се разсажда, когато почвата в градината се е затоплила достатъчно и е минала опасността от късна пролетна слана. Пикираният разсад за ра...
Черешовата муха (Rhagoletis cerasi) е един от най-опасните неприятели на черешата, който ако не се провежда пръскане, може да унищожи изцяло реколтата. Тя е дребна, черна мушица (4-5 мм дължина), с пр...
Бялото френско грозде се отглежда по-трудно от червеното и черното френско грозде, защото се отличава от тях по начина на отглеждане и растеж. По качества не им отстъпва. От неговите плодове се правят...
Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата. За късното главесто зеле семената се...