Шипката е позната у нас от дълбока древност. Расте навсякъде в цялата страна. С най-добри качества са плодовете от района на Велико Търново, Смолян и Кърджали. Расте край нивите, из ливадите, край пътищата, в горите и по планински места с надморска височина до 1500 м. Допреди 10-15 години бяха създадени и насаждения от шипка в райони с по-голяма надморска височина.
Плодовете на шипката са добре познати - месести, яркочервени, пълни с четинести власинки и жълтеникави твърди семена. Берат се няколко дни преди пълното им узряване, когато станат яркочервени и твърди. Вече започват да зреят.
За лечебни цели се използват сушените плодове. Съдържанието на витамин С в шипката е 20 пъти по-високо отколкото в лимона. Шипката може да се суши и на сянка, но се намалява съдържанието на витамин С. В плодовете има още органични киселини, багрила, соли, микроелементи. Заради тези биологично активни вещества те се ползват в свежо, изсушено или замразено състояние или под формата на люспи за чай, на пюрета, нектари, газирани напитки и лечебни препарати.
Плодът на шипката има разнообразно действие. Понижава съдържанието на холестерин в кръвта, изчиства пясък и камъни в пикочните пътища, помага при анемия и изтощение на организма, повишава съпротивителните сили, използва се за лечение при бронхиална астма и общи инфекции. Полезно е и шипковото вино. Приготвя се от 500 г счукани сухи шипки или 1 кг пресен плод, 500 г захар и 5 л вода. Оставя се на топло в продължение на 5 дни. Използвайте септември и октомври и си наберете от този ценен плод.
Изсъхването и загиването на плодните дръвчета в последните години е състояние, което се констатира на много места в страната. Обикновено това е предизвикано от болести (цитоспороза, антракноза и др). ...
• Некротичните пръстеновидни петна по черешата могат да причинят от 25 до 50 % загуби. Заболяването се проявява чрез дребни, деформирани, хлоротични и нек-ротични пръстени. Хлоротичните пръстеновидни ...
Нарцисът може да престои на едно и също място без да се изваждат луковиците му поне пет години, без това да се отрази отрицателно на развитието и цъфтежа му. Така че ако сте създали лехи или групи от ...
Празът се засажда обикновено чрез предварително произведен разсад на фитарии на разстояние 20 х 15 см и на дълбочна 3-4 см. Веднага се полива. Няколко дни след засаждането посевът се преглежда и ако...