Откакто се внедри полиетиленовото фолио за оранжерии и тунели, стана възможно по-рано да берем зеленчуци, които традиционно изчакваха топлото време, за да се появят в градината.
Ако картофите се отглеждат под полиетиленови тунели, ще са готови 15-20 дни по-рано от тези, които ще отгледаме в градината. За добрите резултати трябва да се подберат ранни сортове (Виндике, Фокал, Конкорде, Приор, Укама, Санте, Амазоне, Импала, Фреско) с гладки клубени, с високо съдържание на скорбяла и белтък, които да се устойчиви на болести и нематоди, да имат по-ниско стъбло. И най-важното условие - клубените, които ще засаждате, трябва да са получени във високопланински райони. Освен това обезателно е картофите за посев предварително да са рътени, т.е. да са образували къси (1,5-2 см), здрави и добре закалени кълнове.
Рано напролет, дори още през февруари, се засаждат подготвените клубени. Картофите предпочитат леките песъчливи почви, още през есента добре наторени с оборски тор. Засаждат се, когато температурата на почвата е вече над 2-3 градуса и не се очакват големи застудявания. За Южна България това е времето около средата на февруари. Клубените се редят на дълбочина 6-8 см и на 20 един от друг в двуредови ленти. Между лентите се оставят 70-80 см, между редовете - 50 см. Ако не е торено предварително, в браздите се поставят добре разложен оборски тор, амониева селитра, калиев сулфат и суперфосфат.
Веднага след това се изграждат полиетиленовите тунели. Те не се отварят, докато не поникнат растенията. При слънчеви дни е добре температурата да се поддържа 18-20 градуса, а при облачни - 12-14 градуса. Когато се появят първите 2-3 листа, растенията се окопават плитко, а достигнат ли около 14 см височина - още веднъж. Тогава се и загърлят с рохкава и леко влажна почва. Това стимулира образуването на клубените. Ако картофите са добре наторени преди засаждането, се подхранват само с амониева селитра (2 кг/100 кв.м). Необходима е оптимална влажност, когато клубените започнат да нарастват. Следи се за поява на картофена мана и колорадски бръмбар.
Щитоносните въшки са едни от най-честите неприятели по лимона. Те са различни видове, но повредите от тях са все едни и същи. Смучат сок и с това ощетяват растението, което в крайна сметка може и да з...
Криптантусът (Cryptanthus) е от семейство Бромелиеви. Родина на растението е Южна Америка. Това е растението с най-разнообразни листа. А широките, приличащи на звезди, розетки едва ли ще объркате с не...
Динката (Sanguisorba) е растение, което се използва не само за украса, но и на места, където почвата задържа влага. От рода са познати само няколко вида, но са разпилени по целия свят. Видът S. can...
Малиновите растения всяка година изразходват големи количества вещества, за да изхранят плодовете, стъблата заместници и кореновите издънки. Поради тези причини почвата се изтощава. А малината не е в ...
Искате ли да си отгледате морско зеле