Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева.
Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е двегодишно растение от семейство Лободови (Chenfpfdiaceae). През първата година образува листна розетка, която представлява кулинарен интерес, а през втората развива цветоносно стъбло, цъфти и плодоноси.
По изискванията си към климатичните и почвените условия манголдът прилича на салатното цвекло, отглежда се не много по-различно от него. Може да се отгледа чрез предварително произведен разсад, но най-често семената се засяват направо на постоянно място при междуредово разстояние 20-25 см. Прорежда се на два пъти – първия път на разстояние 8-10 см, а втория – на 20-30 см. При второто прореждане има листа, които може да се използват.
Прибирането започва, когато листата са достигнали пълното си развитие, освен ако за приготвянето на някои ястия не е за предпочитане да бъдат по-млади. Препоръчва се да се отстраняват не повече от една пета до една четвърт от листата, за да не се изтощават растенията. Те продължават развитието си. Преди настъпването на студовете се изваждат, изрязват се външните листа и се засаждат плътно в пясък или върху почва в изба при достъп на светлина. При такива условия през зимата растенията продължават да растат. При оскъдната светлина листата стават по-нежни и по-вкусни, а домакинството разполага през цялото време с прясна храна. Вместо в избата, някои засаждат манголда в полиетиленова оранжерия, където успешно го отглеждат през зимата.
Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...
Ярко и издръжливо растение за предната или средната част на бордюра - цъфти непрекъснато от началото на юни до септември. Листата са фино нарязани, а маргаритоподобните съцветия са многобройни. Всяко ...
Асплениумите имат нужда от сянка и влажен въздух. Има два основни вида, които се отглеждат като стайни растения и изобщо не си приличат. Елипсовидните листа на А. нидус са разположени около “гнездо”, ...
Папратите се завръщат. Били са изключително популярни през 19 век – в остъклени градини и в специални стъклени витрини са се създавали големи колекции. Много малко разновидности са се отглеждали като ...