С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Вечнозелените листа са многобройни, а през април и май дългите клонки с цветове приличат на момини сълзи. Напролет яркочервените листа са истинското великолепие на най-популярните сортове. Този бавнор...
Кокичето е предвестникът на пролетта. От януари нататък малките бели цветове окичват 15-сантиметровите стъбла. Точно кога ще цъфнат, зависи от сорта, местността и климата. Цветовете са образувани от т...
He всички появили се през 90-те години цветя станаха популярни, но биденсът надмина очакванията. Независимо дали лятото е хубаво или не, над насечените му листа от края на юни до средата на октомври с...
Хипофае (морски зърнастец)