Растения » Коледниче

 Коледниче
Schlumbergera

Коледничето е най-разпространеният кактус, макар че малцина знаят родството му с бодливите чеда на пустинята. Произхожда от влажните бразилски гори, където расте като епифит по стволовете и корените на дърветата. Цъфти в разгара на тропическото лято, който съвпада с най-лютата нашенска зима. И тъй като стайните растения не менят привичките си, тъкмо за коледните празници домовете ни грейват от неговите изобилни “многоетажни” цветове.
Условията, които коледничето изисква, са пълна противоположност на изискванията на “истинските” кактуси. На него му е нужна рохкава, хранителна почва, достатъчно голяма саксия, обилно поливане, редовно торене, пулверизиране и къпане, стайна температура и умерено слънчево греене. Тъй като да се осигурят тези условия е лесно, почти няма дом без коледарче.
Зиме и лете това цвете може да остане на едно и също място – светло, но без пряко слънчево огряване. Ако имаме сенчеста тераса или градина, лятото може да прекара и там, ще му се отрази добре. Полива се редовно и обилно от пролетта до есента. Всеки месец се подхранва с добре прегорял оборски тор и суперфосфат. В края на септември-октомври поливането се намалява, защото, за да заложи пъпки, цветето трябва малко да “отдъхне”. Тогава на него му трябва светлина и сравнително ниска температура - около15 градуса. След появата на пъпките поливането се възобновява.
Много често при идеални грижи пъпките окапват. За да не стане това, много е важно саксията с напъпилото коледниче да не се мести и върти.
Цъфтежът трае обикновено около месец. Ако пренесем прашец от едно растение на друго, ще се завържат плодове, които ще украсяват коледарчето повече от година. Те са яркорозови и твърде ефектни.
След като прецъфти, коледничето пак се нуждае от почивка. Поливането се намалява. Този период е най-благоприятен за пресаждането, за да успеят след това да се развият и напълно да узреят новите”листенца”, които ще цъфнат следващата Коледа. Саксията трябва да е достатъчно голяма, за да побере корените, но да не е прекалено дълбока.
Размножаването става много лесно с вкореняване на отделни членчета. Това може да стане по всяко време на годината направо в почвата.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна, но без пряко слънце.
Вода: Редовно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Сравнително висока.
Подхранване: Веднъж месечно през пролетта и лятото.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Лилиум (крем)

Повечето градинари смятат крема за трудно растение. През първата година той не цъфти обилно; бързо загнива, ако почвата не е с добър дренаж. Месестите луковици трябва да се засаждат веднага след закуп...

Кресон (крес)

Кресът все още не навлязъл зеленчук в българската зеленчукова градина, но става все по-широко известен на консуматорите. Отглежда се заради младите му листа, които се добавят към салати, използват се ...

Телима

Полувечнозелено почвопокривно растение с нарязани листа с ясно изразени жилки. За разлика от тиарелата, цветовете на телимата са бледозелени и камбанковидни. Растението е подходящо, ако търсите почвоп...

Аспидистра

Трудно е да се представим друго растение, което да притежава феноменалната непретенциозност и издръжливост на това цвете. Аспидистрата (Aspidistra elatior) от семейство Лилиеви произхожда от Източна А...

Начало