Странно звучащото име на пахистахиса означава на гръцки “дебел клас” и насочва към основното качество на цветето – формата на съцветието. Всеки от едрите наситеножълти “класове”, покрит със снежнобели извити цветчета, може да радва стопаните си поне 10-12 дни. А на добре отгледаното храстче такива съцветия се появяват едновременно по 10 – 20! Общо цъфтежът може да продължи от март до ноември, като срещу това растението изисква минимални грижи.
Родина на пахистахиса са долините на Перу, в които цари вечно лято. Поради това в дома трябва да му се осигури умерено светло място с целогодишна температура около 20 градуса. През лятото трябва да се пази от прегаряне под преките слънчеви лъчи, а през зимата, особено при мокра почва, понижението на температурата под 15 градуса може да го погуби.
Пахистахисът изисква умерена влажност на почвата. Важно е също водата за поливане да е по-скоро топла. През зимата в зависимост от топлинните условия в жилището поливането може силно да се ограничи, за да не загният корените. При преполиване или напротив – при недостиг на влага листата може да окапят.
Почвата, в която ще вирее добре, трябва да е плодородна, а саксията – по-голяма. Добра почвена смес е от 2 части много богат компост или парникова пръст и по 1 част торф и едър речен пясък. Дренажният отвор трябва да е защитен от запушване. В периода на активен растеж и цъфтеж не е излишно и подхранване 1-2 пъти месечно.
Пахистахисът израства като невисоко, компактно храстче. Листата му са яйцевидни, до 10 см дълги. Те са с наситен зелен цвят и ясно изпъкващи жилки, които сякаш им придават плътност, макар всъщност да са тънки и крехки. За да се разклони добре, трябва краищата на клонките да се прищипват. Добре е това да става есен след прецъфтяването. През пролетта от връхчето на всяка новообразувана клонка ще се появи пищен жълт “клас” с фин аромат на океански бриз.
Пресаждането трябва да става поне на 2 години, в зависимост от нарастването на растението. Трябва внимателно да се отстраняват отмрелите корени, но само периферните. Централният корен е по-добре да не се отделя от земната маса. Пресаждането всъщност е по-скоро прехвърляне в по-голям съд.
Размножаването става чрез резници. Най-добре се вкореняват през лятото при висока температура. Те се отрязват по време на цъфтежа с дължина 10-15см (заедно с цвета) и се поставят в съд с вода. Първите коренчета се появяват, когато цветът започне да увяхва.
Тайните на успеха
Светлина: Обича светлината, но не и прякото обедно слънце.
Вода: Нужно е умерено и редовно поливане.
Влажност на въздуха: Пулверизирането в топлите дни се отразява добре.
Подхранване: По време на цъфтежа 1-2 пъти месечно.
Еделвайсът pасте високо по склоновете, но ще цъфти и в градината, ако мястото е слънчево и дренажът - добър. Има други алпийски растения, които се гледат по-трудно, но са и по-красиви. Еделвайсът е по...
Галтонията е ефектно растение за цветния бордюр или за разполагане между храсти. През лятото високото цветоносно стъбло е покрито с 20 или повече увиснали бели камбанки, а листата са дълги и лентовидн...
Необикновено дълготрайно растение - ще го откриете в някои каталози, но не и в градинския център. Деликатно, подходящо само за области с умерен климат, но има два вида, които са сравнително издръжливи...
Ефектно многогодишно, което трябва да се отглежда като фокусно растение, за да може да се откроят многобройните цветоносни класове, които излизат от стъблата. Има пурпурни, бели и зелени видове, но по...
Делфиниум (ралица)