Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декоративна част на растението, представляват кораловочервени стъкловидни зрънца с големина на грахово зърно и траят няколко месеца.
Нертерата произхожда от Централна и Южна Америка. Родът съдържа 8 вида, от които се култивират два – нертера депреса и нертера гренадензис, популярни с името коралов мъх или коралово килимче. Името на цветето на гръцки означава нисичък, мъничък и е свързано с размерите му.
Нертерата предпочита светло, защитено от директно слънчево огряване място, но понася и полусянка. През лятото е добре да се изнесе на балкона или в градината. Обича често и обилно поливане, но без преовлажняване, и пулверизиране с мека престояла вода. Опръскването се прекратява само през периода на цъфтеж, защото цветчетата, върху които е попаднала вода, не дават плодове. Тогава саксийката се поставя върху влажен мъх или керамзит. За да завърже повече и по-здрави плодове, нертерата изисква и по-ниска температура – 15-17 градуса. В повечето ръководства по цветарство се препоръчва след опадането на плодовете растението да се изхвърли. Този съвет е в угода на фирмите, които произвеждат цветя. За зимата растението трябва да се прибере в помещение, където температурата не пада под 10 градуса и да се полива, колкото да не изсъхне почвата. При такива грижи кораловото килимче ще застила саксията дълги години. През март нертерата се пресажда, ако саксията й е отесняла. Тъй като кореновата система е слаба, разделеното на 3-4 части цвете се засажда в плитък и широк съд с дебел дренаж. Почвата е смес от листовка и торф по равно с прибавка на пясък. Засаждането става по краищата на съда, а средата бързо ще се запълни от млади стъбла. Размножаването чрез самозасяване не е рядко събитие, но ако вашата нертера не прави така, могат да се засеят узрели семенца или да се вкоренят млади резници.
Освен с червени, са създадени сортове с бели и жълти плодове, което позволява аранжирането на красиви композиции.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка светлина, без да се допуска директно огряване.
Вода: През лятото обилно поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Опръсква се с изключение на цъфтежния период.
Подхранване: Много внимателно с разтворени комбинирани цветарски торове.
Райската ябълка, или както е известна още като хурма, е разпространена у нас в дворовете по Черноморското крайбрежие и по-ограничено в някои източни и южни райони на страната. Отглежда се заради едри...
Бакопата е от новото поколение растения за лехи - няма да го намерите лесно, рядко се среща и в справочниците. Ефектно е във висящи кошници - полупълзящо, разпростира се бързо, а по увисналите стъбла ...
А. купери има месести листа, накъдрени във връхната си част. Сиво-зелените листа са с пурпурни петънца, а червеникавите власинки в основата всъщност са въздушни корени. Нужно му е ярко слънчево ог...
За повечето градинари дигиталисът е двугодишно растение, което се разсажда наесен, за да цъфти през следващото лято. Подходящо е за сенчести бордюри, селски градини и под дървета - малко са едногодишн...
Физалис (мехунка)