Родът Плумерия съдържа 5 вида, широко разпространени по тихоокеанските острови, в Южна Америка, Калифорния и Мексико. Там растението израства като дърво с височина до 9 м. При нашите климатични условия се отглежда като контейнерно растение, което през зимата краси стаи и зимни градини, а през лятото – тераси и градини.
На дебелите сукулентни клонки се разполагат едрите кожести листа. Те имат отчетливо релефни жилки, които излизат от централната жилка. Краищата на клонките завършват с едри ароматни съцветия. Отделните цветчета са по краищата бели или розови, а към средата стават жълто-оранжеви. Те излъчват приятен аромат, особено сутрин, който може да наподобява цитруси, канела, гардения и зависи от условията на отглеждане.
След прецъфтяването плумерията завръзва плодове – заострени шушулки със зелен или кафеникав цвят. Те не стават за ядене.Семената, които се съдържат в тях, могат да се използват за размножение, но трябва да се знае, че бързо губят кълняемост.
През пролетта започва активното нарастване на плумерията. За да се развие добре и за да цъфти, й е нужно силно слънчево огряване. На по-слабо осветление листата започват да жълтеят и растежът силно се забавя. По това време започва и по-обилното поливане, което обаче не трябва да е прекалено. През есента количеството на водата постепенно се намалява а през зимата се полива рядко и оскъдно. Също през пролетта започва и редовното подхранване – отначало се дава азот, а по-късно – фосфор. Торовете се дават в разтворен вид на всеки 2-3 седмици и видимо се отразяват на растението.
Плумерията се размножава еднакво добре както със семена, така и с резници. Обаче получените от посев растения растат бавно и цветове от тях може да се очакват не по-рано от три години. Вкоренените резници бързо образуват дръвче, което в зависимост от грижите за него ще зацъфти само след няколко месеца. Резниците на плумерията имат преимуществото да се запазват цели месеци свежи и се вкореняват лесно във влажен пясък или лека почва. Това става обикновено за 50-70 дни. Това, че резникът е цъфнал, не означава обаче, че се вкоренил. Наличието на корени се доказва само от интензивното развитие на листата.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно и пряко слънчево огряване.
Вода: През пролетта и лятото – умерено поливане, през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: Предпочита сух въздух.
Подхранване: През лятото на 2-3 седмици.
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и г...
Бриофилумите принадлежат към малката група стайни растения, по чиито листа прорастват нови растения. При Б. тубифлорум цилиндричните листа са разположени прешленовидно. На върха на всеки месест лист с...
Плодовете на крушата със сочното си и топящо се плодово месо, с приятния си аромат и с много доброто съчетание на захари и киселини са превъзходен десерт. Много са ценни консумирани както в прясно, та...
Нектароскордум