Според някои експерти блестящите жълти и огненочервените багри на есенните листа на енкиантуса са ненадминати. Ако в градината ви виреят рододендрони и азалеи, няма да имате проблем с този храст. Расте изправен, цветовете се появяват през май. Мулчирайте с торф всяка година.
Сортове: Единственият вид, който е вероятно да намерите, е Е. campanulatus. Достига височина 1,8-2,7 м. Провисналите камбанковидни цветове са кремави с червени жилки и краища. Обагрените в червено клонки са разположени в ясно изразени венчета. В специализиран разсадник може да откриете Е. cernuus rubens (червени цветове) или Е. perulatus (бели цветове).
Място и почва: Влажна и неваровита почва - добавете торф при засаждане. За предпочитане е леката сянка.
Подкастряне: Не е необходимо - просто отстранете мъртвите или нежеланите клонки след прецъфтяване.
Размножаване: Чрез отводки или заложете зелени 7-сантиметрови резници в сандъче през лятото.
Не може да сбъркате цъфналия ерингиум. Листата са като на магарешкия бодил, а разклоняващите се стъбла са синкави. Всяко съцветие е формирано от няколко сенника - получава се сложна плетка от бодли. Р...
Солидастерът се среща често в цветните бордюри, а астрата става все по-популярна като есенноцъфтящо бордюрно многогодишно. Затова е чудно, че хибридът на двете растения изобщо не е популярен, с едно и...
К. розеус има бели, бледолилави или розови цветове с тъмно гърло. Компактен е, а листата имат бледа средна жилка. Ако искате да видите как изглежда растението, отгледайте го от семе. По магазините с...
Внесена е в Европа от Тайван в началото на 80-те години и популярността й като стайно единично растение расте. Ще я познаете по големите сложни листа, съставени от лъскави малки листчета с дълбоко вря...
Дойция