Фотергилата не се намира лесно. Белите цветове, които приличат на четки за миене на шишета, се появяват през април преди листата. Те са по-скоро необичайни, отколкото ефектни. Големите листа през лятото приличат на листата на леската, но през есента се превръщат в разкошни жълто-червени водопади.
Сортове: Всички фотергили растат бавно, а най-малката е F. gardenii. Храстът е висок около 90 см и не е издръжлив. F. major достига около 2,4 м височина, а листата му стават златисти наесен. F. monticola е подобен, но наесен листата му стават червени.
Място и почва: В почвата не трябва да има варовик. Растението не е капризно и се чувства добре както на слънце, така и на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо - през зимата отрежете
старите стъбла.
Размножаване: Резниците се вкореняват трудно - по-сигурно е чрез отводки наесен.
Още от древността са познавали хинапа, наречен още финал, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Среща се в Южна България, по...
Едно от съществените предимства на вишните е, че те заедно с черешите, ягодите и малините са едни от най-ранозреещите плодове. Те зреят от към средата на юни до към средата на юли. Плодовете на виш...
От отглежданите у нас субтропични растения, смокинята има най-голямо разпространение. В естествени находища е разпространена по Южното Черноморие, в Петричко-Санданския район и в някои други микрорайо...
Градинският сминдух, наричан още гръцки чимен, е познат още на старите гърци и египтяни като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Д...