• ТРАПЕЗАТА
• ЗДРАВЕТО
• ГРАДИНАТА
• ДОМА
• КРАСОТАТА
• ДИЕТИЧНО ХРАНЕНЕ
• Цветята
• Овошките
• Зеленчуци
• Растителна защита

 17351 |  0 

Как се засаждат лозички

И за лозата, подобно на другите овощни видове, най-благоприятното време за засаждане е есента. Обяснението е просто - засадените лозички усвояват, образно казано, веднага първите промени на времето към по-добро; през зимните месеци почвата се е уплътнила хубаво и контакът между корените и нея е абсолютно нормален; кореновата система е разположена в относително по-топла среда и още слабите повишения на температурата на почвената повърхност проявяват своето положително въздействие. Предимствата на есенното засаждане, разбира се, не изключват пролетното, нещо повече, на практика то е и по-често практикуваното. Причината е, че времето от изваждането на лозичките от вкоренилището, сортирането им, както и другата необходима обработка, до настъпването на студовете е твърде късо и затова се предпочита то да бъде използвано за тяхното съхранение. Но когато стопанинът има възможност да засажда през есента, разумната постъпка е да се възползва от тази възможност. Лозички може да се засаждат и през зимните месеци, стига да са се занизали дни и нощи с положителни температури и почвата да не е е много влажна, а да позволява да се обработва. Такава възможност често се разкрива в по-южните район на нашата страна. Фактически времето за засаждане е от листопада до разлистването, прекъсвано от влошените зимни условия. Трябва да се има предвид, че пролетното засаждане, е толкова по-сигурно, колкото по-рано е извършено. Бедата е там, че поради една или друга причина често се закъснява докъм края на април, даже и през май и тогава процентът на неприхваналите се лозички доста нараства.
А що се отнася до начина на засаждане, между пролетното и есенното няма съществена разлика.

Ето как се постъпва

Готовата за засаждане лозичка трябва да има повече от два добре развити корена в основата си (основни или стъпални корени), а тези, които са се появили по дължината на пръчката (междинни и повърхностни) трябва да са отстранени напълно. Пръчката, развила се от присадника (калема) трябва да е прерязана на две видими пъпки, т. е. на чеп с две очи.
Има няколко начина за засаждане на лозички. За единични лози в двора най-подходящият е в ямки. Изкопавате ги с размер 40 на 40 см и на дълбочина поне с 10 см повече, отколкото е дължината на лозичката.
На дъното на дупката оформяте конус от рохка пръст, примесена с прегорял органичен тор. Лозичката поставяте вертикално и то така, че корените да се разположат свободно върху оформения конус към центъра на ямката. След това запълвате дупката до половината с рохка пръст и притъпквате с крака. На този етап, а не след окончателното засаждане, поливате с 5-6 л вода, за да осигурите добър контакт на корените с почвените частици. Допълвате ямката с пръст.
Засаждането трябва да бъде извършено така, че мястото на спойката между подложката и калема от културния сорт да е на равнището на почвената повърхност. Чепчето покривате с рохка пръст с ръце (не с мотика или лопата) и поставяте колче. Купчинката трябва да е по-солидна - до 25-30 см, за да предпази пъпките от измръзване. В това е и разликата между есенното и пролетното засаждане, когато тя има дебелина само 4-5 см. До такава дебелина ще я сведете и вие през пролетта. Тогава пъпките прорастват и филизите пробиват купчинките подобно на пониците на семена. Купчинката ще запазите до средата на август, когато ще я разровите, за да узреят под действието на слънцето леторастите в основата си. Наесен отново ще я оформите.
Когато лозичките ще се засаждат край стени, може да бъдат разположени леко наклонени.
Направата на ямки най-вече се практикува при засаждането на единични лози в двора. Ако трябва да се създаде цяла редица от лозички с цел оформянето им като асми например, целесъобразно е да се изкопават не отделни дупки, а канавка, широка 40 см на посочената дълбочина и дълга според нуждата. Така се постъпва, когато ще се оформят асми от двете страни на алея или площадка.



виж: ВИСОКОКАЧЕСТВЕН РАЗСАД ЗА ЛОЗИ

29.10.2013 г. / Тома Христов