Самодивски чимшир в саксия

Самодивският чимшир произхожда от Северна Африка, Европа и Южна Америка. У нас растението е познато като джел или бодлива зеленика. Естествени находища има в Странджа, Средна гора, Родопите и Беласица. Обикновено се среща като храст с височина 3-4 м, но може да се оформи и като дърво до 10 м високо. Храстът се разклонява силно. Декоративните кожести листа много приличат на листата на махонията, но са единични, удълженоовални. По края им има бодливи зъбчета. Баграта им е интензивно зелена, блестяща, като от долната страна са по-светли. Често по периферията се описва оригинален кремав кант.

Пазете се от плодовете

Самодивският чемшир е двудомно растение – на едни екземпляри са разположени женските, на други – мъжките цветове. Цъфти през май-юни с дребни бели цветове с приятен аромат. Те са събрани в пазвите на миналогодишните листата. Плодовете са овални, едри колкото грахово зърно. След като узреят са яркочервени. С баграта си през зимата придават особена прелест на клонките. Трябва да се знае, че плодовете са отровни.
Нужна му е достатъчно влага. Предпочита сенчести места, близо до склапа на гората. Почвата трябва да е богата с хранителни вещества, но с лек механичен състав. Студоустойчив е, затова към топлината не появява особени капризи.
Размножава се чрез семена и вегетативно, но и двата начина създават трудности. Семената покълват изключително бавно. Необходимо е да се подготвят в почвена смес, която се навлажнява редовно. При тези условия те ще покълнат едва след 2-3 години. Резниците също се вкореняват бавно, но за един сезон се получават млади растения.

В саксия

Самодивският чимшир нараства много бавно и е подходящ за отглеждане в саксии. Не страда от зимните студове, може да остане на открито през цялата година. Той е чудесен елемент за зимна украса на балкони, тераси и веренди. През лятото трябва да е на сенчесто място. Основната ви грижа е да поливате редовно. Около Коледа тези саксии са добре дошли за украса на празничната стая. За да допълните ритуала, можете да ги окичите като жива елха, което е редовна практика в западните страни.