Чертоза ди Павия

Това е едно малко бижу на 30 км от Милано в околностите на Павия, пред което са онемявали от възторг и възхищение туристи и поклонници от всички краища на света.
В Италия има множество чертози – така се наричат картезианските манастири, които в по-голямата си част са забележителни паметници на архитектурата и съхраняват в себе си безценни художествени произведения. Всички са строени по подобие на първообраза – Великият Шартрьоз, построен край Гренобъл от основателя на ордена св.Брунон.
В съответствие с тези норми Чертоза ди Павия се състои от тесни, изолирани една от друга килии, с миниатюрни затворени дворчета, където монасите в труд и четене на книги изпълняват поетия обет за мълчание. Отделните единични килии са свързани помежду си с общ манастирски двор, под чиито галерии излизали вратите на килиите. От двора се стига до разкошната и пищна църква, представляваща пълна противоположност на спартанските килии.

Една обикновена история

Блестящ обазец на късното Средновековие и ранното северно италианско Възраждане Павийската чертоза е замислена от миланския херцог Джовани Галеацо Висконти. Изпълнявайки завещанието на жена си Катерина, той издига картезиански манастир с невиждана грандиозност. Строежът започва през 1396 г. под ръководството на Бернардо дела Венеция, като в изграждането вземат участие много от строителите на Миланската катедрала. През 1401 г. манастирът е предаден на картезианците. Днешния си вид обаче чертозата придобива през втората половина на ХIV в., когато в Милано управлява Франческо Сфорца. Той поверява манастира на Джунифорте Солари, който привлича за изграждането на манастира такива видни строители и художници като Антонио Рицо и Виченцо Фопа от Верона, както и знаменития скулптор Джовани Антонио Амадео. Именно последния изработва разкошната фасада на църквата.
Преживял бурна история през следващите години, манастирът е обявен за национален паметник и художествен музей от 1891 г.

Тържество на човешкия гений

Чертоза ди Павия представлява обширен четириъгълник, ограден от висок зид от червени тухли. Всички постройки вътре са групирани около главната църква. Преминавайки през закрит вестибюл, изрисуван с фреските на Бернардо де Роси, се отзоваваме в продълговат двор, в чийто край се извисява разкошната фасада на църквата. Тази фасада с основание се счита за едно от най-красивите произведения на ранния Ренесанс. Сложната и пищна композиция включва сюжети както от митологията, така и от древната история. Тук се преплитат статуи на римски императори и барелефи с библейски сцени. Самата врата на църквата е вместена в разкошна рамка, която изумява със своята пищност.
Вътре храмът впечетлява с изобилието от мрамор, мозайки, позлатени елементи, скулптурни групи и гениална живопис. По план той представлява латински кръст с три къси края, завършващи с полукръгли абсиди. В църквата има три кораба и многобройни капели, построена е в смесица от Романски и Готически стил от една страна и ранно Възраждане - от друга. Трудно е да се изброят всички богатства, намерили място в храма – фрески, картини, стъклописи, статуи, кантелабри, дарохранителници и много други. Специално внимание трябва да обърнем на внушителното пано от слонова кост, което е било откраднато от църквата и открито след 3 години по чудодеен начин.
Редом с църквата са разположените другите манастирски постройки – трапезарията с великолепни стенописи на Боргоньоне, малко дворче с изящен фонтан, изработен от Амадео, както и голям двор, около който са разположени 24 килии на монасите.