Етъра - неподвластен на времето

Преди 47 години - на 7 септември 1964, на 8 км южно от Габрово отваря врати първият в България действащ музей на открито. Заслугата е на габровеца Лазар Донков, чийто барелеф е разположен в центъра на музея. Днес 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение привличат хиляди туристи от България и от чужбина.

“Вятър замита стъпките ни.
Първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата е вечна...”
Този надпис върху плоча от стара чешма, сътворен от незнаен самороден философ, е запазен за вечни времена в Етъра - малка перла сред величествения Балкан. Разгърнат върху 7 хектара площ, музеят е свидетелство за предприемчивия творчески гений на българина. Един малък модел на някогашно Габрово край бистрата пъргава река Сивек, ляв приток на Янтра. Дали му нейното старо име - Етъра. Именно тук са си дали среща трайността на камъка, вечността на водата - и свободолюбивия български дух.
Бистрият планински поток се вие, ромоли и пее, впрегнат в работа. Вековните буки хвърлят дългите си сенки, а по калдъръмените улички стъпките на туристите се движат в такт с тракането на чарковете в гайтанджийницата, чука на куюмджията, кречеталото на воденицата, чуковете на тепавицата...

В началото на 60-те години
тук все още действали тепавица, воденица и валявица, задвижвани от буйните води на Сивек. Тогава Лазар Донков лансира идеята да се пренесат на открито и да се възстановят някои занаяти (стругове, гайтанджийница, дъскорезница), както и да се издигнат отново вече разрушени сгради (обектите от чаршията в занаятчийския ансамбъл). Така се ражда уникалният комплекс Етъра. Най-новото му попълнение е църквата “Света Богородица” с училище от 1868 г.

Тясната калдъръмена уличка
се вие край някогашни габровски къщи от времето на Възраждането (ХVII-ХVIII век) - красиви и удобни, с лице към улицата, така че занаятчията да има контакт с клиентите. Силно издадените над улицата резбовани еркери и просторните чардаци са повод за шеги с прословутата габровска пестеливост. По прозорците цъфтят китни мушката, а четири чешми на чаршийската улица ромолят и пригласят на песента на реката. В работилниците майстори - пазители на старите занаяти, кротко вършат ежедневната си работа. Всичко диша, живее, сякаш времето е спряло. В магазинчето на музея можете да си купите произведеното тук, в шекерджийницата - да хапнете отдавна забравеното захарно петле и други габровски специалитети, на чардака на кафенето ще ви поднесат бяло сладко. А високата часовникова кула все така кротко отмерва сегашното време, за да ни напомни, че вятър замита стъпките ни...

Ако не сте били на Етъра, идете. Идете с децата си - защото какво друго можем да им дадем, освен корени и криле? Тук са събрани и двете.