Очарованието на малките холандски дворове

Страната на лалетата, мястото, от което се внасят повечето цветя и градински аксесоари у нас, Холандия е мечтана дестинация за всеки любител-градинар и задължителна за професионалиста. Любовта към цветята и вкусът към изящното правят холандските градини неповторими. И макар че техният стил да не е така подробно изучен както стила на далекоизточните, той има качеството да очарова и да печели последователи по цял свят.

Миниатюрно и стилно

На място, където земята е твърде голяма ценност и почти никой не разполага с достатъчно от нея, градините са по правило миниатюрни. Нито сантиметър от тях обаче не е пропилян – те са уютни и преливащи от цветове. Те са живото отражение на характерните за тази страна освободено съзнание и любов към експериментите, съчетани с липса на големи простори, поне териториални, за развихрянето им. Тук си дават среща френската изтънченост и топлотата на кънтри стила.
Всъщност градините в Холандия са навсякъде – не само в частните дворове и обществените зелени площи, но и по градските улици, в междублоковите пространства, и дори в тесните ивици земя между стените на сградите и тротоара, които са превърнати в цветни лехи и забележителни мини-градинки. Обикновено при тези градинки изборът на растения е в полза на вечнозелените храсти, които остават декоративни през цялата година. Но за монотонност и дума не може да става – разнообразяват ги ярко обагрени листнодекоративни храсти и цветята, които неизменно стоят на преден план. Нерядко композициите са допълнени от растения в саксии. Друг вариант за малките площи е чимширът – в перфектно оформени и поддържани бордюри и фигури, като пространството между тях е запълнено от декоративни камъни.
Дворовете на еднофамилните къщи са мястото, на което се проявяват типичните черти на холандската градина. Всеки от тях има свой облик и индивидуалност. Но все пак те имат и много общи черти. На първо място са внимателно планирани и перфектно поддържани. Поради скромните им размери първото е задължително, а второто – не толкова трудно. Характерни са простотата, правилността на формите и минимализма на ярките акценти. Повече внимание се отделя на растенията, отколкото на архитектурните форми.

В страната на лалетата не цъфтят само лалета

Обикновено разстоянието, което дели къщата от улицата, е малко, но дори на 10-15 кв. метра се оформят изключително красиви цветни лехи. Пред къщата е запазеното място на огромното количество лалета, нарциси, зюмбюли и минзухари, които с невиждано разнообразие от сортове доказват всеизвестната слабост на холандците към луковичните цветя.
Тук зимата никога не е много студена и лятото не е прекалено горещо. Мекият морски климат позволява да се отглеждат успешно огромно количество растения. Многогодишните тревисти цъфтящи видове традиционно присъстват в холандската градина. Нежните незабравки се сменят от пищни божури и ириси с невероятни цветове, после идва ред на ароматния флокс, наесен зацъфтява седумът. Едно от любимите цветя е камасията – високо до метър луковично растение със сини звездовидни цветове, събрани в красиви съцветия.
Но като че ли вечнозелените храсти и дървета са сред най-предпочитаните. Дребни форми борчета и елички, различни видове клек, туя, тисове си партнират с огромни (поне за европейските стандарти) араукарии. Пищните екзотични растения се срещат по-рядко. Холандците са традиционалисти по отношение на видовете и неуморни експериментатори със сортовете.
Оскъдното пространство в градините не предразполага към отглеждане на големи дървета – в дворовете има най-много две-три, при това дребни. Плачещите форми са едно от смелите, но много красиви решения. Туята е харесвана заради възможностите, които предлагат различните й сортове.
Там, където мястото не стига за дървета, щамбовите форми са предпочитан акцент в градините – едно красиво, дори и миниатюрно растение може да се превърне в магнит за погледите.
Доколкото изобщо се използват огради, те са предназначени по-скоро да бъдат красива рамка на живописна картина, отколкото да скриват градинарските шедьоври. Дори живите плетове са ниски и не особено плътни, но оформени старателно и с вкус.
В холандската градина няма плевели – това от една страна се дължи на старателната поддръжка, а от друга - на ситните камъчета, с които е покрито всяко незаето от растения пространство. Понякога те са бели или сиви, а често и цветни, вписани като елемент от цялостната картина на двора. С тях са оформени пътеките и площадките за отдих, но често отгоре им също се намира място за кашпи и саксии с цветя.
Планирането винаги е на ниво. При това не само в пространството, но и във времето. Дори когато в градините са засадени едва няколко вида растения, те са подбрани така, че гледката е красива през цялата година. Още преди да е прецъфтяло едно цвете, се разтварят пъпките на следващото и това продължава от ранна пролет до късна есен.

Практичността преди всичко

Холандската градина е не само красива, но и функционална. В нея обикновено се намира място за ябълка, малини, зеленчуци. Те традиционно заемат задната част на двора и обикновено са скрити от погледите от улицата с помощта на декоративни прегради от увивни растения. Вертикалното озеленяване е начин повече цветна красота да намери място в градината, а и да се обособят различните зони. Стените на стопанските постройки са скрити от красиви увивни растения, безбройните сортове глициния и клематис разчупват пространството и създават допълнително очарование.

Парад на градинската украса

Растенията съвсем не са единствената украса на градините. Дори когато не се занимават с отглеждане на плодове и зеленчуци, холандците обичат да вмъкват елементи от селския инвентар тях. Миниатюрни вятърни мелници и каручки, дървени колички и стари лейки са от предпочитаните аксесоари в техните дворове.
Саксии и кашпи, стари гърнета и бурета, колела от каруци, интересни дворни чешми, дървени вили за събиране на сено стоят редом със скулптури на джуджета и фигурки на животни от глина или дърво.
Топиарните форми също са на почит – чимширът може да бъде срещнат във формата на пирамида, кълбо, куб и много други, не толкова лесни за изпълнение фигури. От естествените декоративни елементи предпочитани са едрите красиви камъни, които придават завършеност и известна солидност на композициите.