Ако детето има нервен тик

Вашето дете без причина изведнъж започва непрекъснато да мига, да се закашля, или да смърка с носа – не бързайте да му се карате! Възможно е това да не е лош навик, а нервен тик.
Такова необичайно поведение на детето може да бъде свързано със заболяване на централната нервна система – невроза, натрапчиви движения или просто казано нервен тик.
Тик – това е внезапно неволно движение, предизвикано от непроизволно съкращение на мускулите. За съвременните деца този проблем между другото не е рядкост. При това при момчетата тази болест се среща 4 пъти по-често, отколкото при момичетата. За възникването на тиковете определена роля играе и наследствеността.

Причините

Като правило първите тикове се появяват във възрастта 3-7 години. Точно тогава, когато детето започва да ходи в детска градина или на училище. Болшинството от децата относително лесно свикват към новите условия, но за някои това е голям стрес, с който малкият организъм не винаги има сили да се справи. В резултат нервната система прави срив.
Нерядко причината за тика е уплаха, страх или вълнение. Учителката извикала първокласника на дъската и детето започнало да мига с очите. Пусков механизъм за появяване на нервните тикове също може да бъде честите конфликти в семейството или разводът на родителите. Впрочем, даже деца от сполучливи семейства, не са застраховани от тази напаст. Причината е маниакалният стремеж на родителите да „развиват” своето дете. Желанието на мама и татко колкото може по-рано да научат малкото детенце на всичко и изведнъж води към преумора, отслабване на нервната система, и като следствие – до нервни тикове.

Подводни камъни

Проблемът е в това, че на ранните стадии нервният тик от много хора не се забелязва. Като правило, странното поведение на детето родителите смятат като разглезеност. Вокалните тикове като (сумтене, покашляне, шумно дишане) грешно се предписват на неправилно възпитание, а моторните (замижаване, раздвижване на веждите, ноздрите или ъглите на устата, често кимане с главата(, се смятат за вреден навик, от който детето трябва да се отучи. Получава се затворен кръг: родителите постоянно правят забележки на детето, но това само задълбочава състоянието.
Понякога съвсем не е просто да се отличи тикът от баналната простуда или бронхита. Например: детето е получило хрема, след известно време се е оправило, но навикът да смърка с носа така и си останал, превръщайки се в натрапчиво неконтролируемо действие. Грижливата майка води малкото същество на лекар, но той казва: детето е здраво. Затова главният съвет е: не се страхувайте да потърсите помощта на невролог.

От думи към дела

Като правило, простите тикове (от рода на мигането) с възрастта ще изчезнат сами и повече никога няма да се появят.
Но понякога временната болест може да се окаже хронична, простият тик се разпростира, обхваща изведнъж няколко групи мускули. И без квалифицираната помощ на невролога няма да мине.
Лечението на тиковете – е работа много деликатна и индивидуална. Трябва да се запасите с много сдържаност и търпение. Лекарят може да предпише лекарства, физиопроцедури, лечебна гимнастика, много са полезни занятията с плуване. Да, след един курс на лечение тиковете могат да изчезнат за месец, или даже за половин година, но после те съвсем внезапно могат да се върнат (времето за изостряне на тиковете е пролет и есен). Затова лечението трябва да се проведе до края.

Няколко съвета към родителите:

• В никакъв случай не заостряйте вниманието на детето към болестта. Не го дърпайте всеки път, когато то започне неволно да замижава (да си присвива очите) или да присвива раменете. Детето неволно ще зацикли на своя проблем и ще започне да мига и да се гърчи още повече.
• Ограничете общуването на детето с телевизора и компютъра: ярката пулсираща светлина на екрана негативно влияе на активността на главния мозък.
• Не се опитвайте да „вкарате” в главата на малкото дете всички известни на света формули и теореми. Помнете: интелектуалните натоварвания трябва да бъдат дозирани за децата от предучилищна възраст, водеща дейност е играта.
• Не се стеснявайте да се обърнете за помощ към психолога. Специалистът ще научи детето как да общува с околните: за съжаление децата с нервни тикове стават обект за насмешка от страна на връстниците си.
• Не се страхувайте за сетен път да прегърнете, приласкаете и целунете малкото детенце. Любовта и вниманието на близките, спокойната обстановка в семейството понякога се оказват много по-ефективни от таблетките.