Видимите външни белези на почвата отразяват някои физични, химични и биологични свойства. Различните слоеве, наречени хоризонти, са формирани от вътрешни процеси, които ни дават ценна информация. Основните цветове на почвата като тъмнокафяв и черен в повърхностните хоризонти се обуславят от разлагането на растителните остатъци и превръщането им в хумус. В дълбочина на почвения профил тъмните цветове се дължат на преовлажняване и на елемента манган. Ръждивочервеният цвят е от железните окиси, а сиво-белият показва наличие на карбонатни, алуминиеви или кварцови съединения.
Структурата също е показателна
Водните, въздушните и топлинните свойства на почвата се определят от нейната структура, която пък е показател за плодородието. Най-ценни са зърнестата и зърнесто-троховидната почва. Физичният (механичен) състав се определя от съотношението на почвените частици с различен размер. Песъчливите почви са рохкави и съдържат до 20% глина. Леките имат до 30% глина и ако във влажно състояние от тях се опитаме да направим шнур, той се образува трудно и при свиване се разпада. Тежките почви (45-60% глина) са лепкави, лесно образуват кръгче от шнура, но по него се наблюдават пукнатини. Много тежките (над 60% глина) са пластични, лесно се прави кръгче и по него няма пукнатини.
Плътността е много важна
По плътност определяме почвите като рохкави, когато се копаят леко и острие на нож влиза на голяма дълбочина с минимални усилия. При плътните острието прониква с усилие на 1-2 см дълбочина. Много плътните се копаят трудно и при сухо състояние острието влиза едва на няколко милиметра и то с помощта на чук. Порьозността е свързана с наличието на капиляри, обуславящи по-добра водо- и въздухопроницаемост.
В почвата се срещат и различни по форма, цвят и големина образувания, наречени конкреции. Жълтеникаво-кафявите са карбонати на калция и магнезия, а черни и ръждивочерни са окисите на мангана и желязото. Понякога при суха почва и в саксийните съдове се отлагат налепи, корички и др., които също са химични съединения – карбонати, хлориди, сулфати. Варовите карбонатни съставки можем лесно да определим като залеем почвата със силен оцет или 10-процентен разтвор от солна киселина. Почвата кипи и със шумящ звук се отделят мехурчета от въглероден диоксид.
Нарцисите могат да се размножават и със семена, които се образуват след кръстосано опрашване. Плодът на нарциса е продълговат или овален трикрилен и тригнезден. Той е едър и месест в триделна кутийка....
За да запазят своите красиви форми и да цъфтят редовно, кактусите се нуждаят от по-специапна подготовка и грижи през зимата. Общото правило е, че през зимата те се съхраняват при по-ниски температури ...
Лозата се напада от няколко вида акари, сред които най-честия е жълтият. Има го навсякъде из страната ни, където с отглеждат лози. Понякога пораженията от него са много чувствителни. С напредването на...
Армерия (Armeria) е сравнително голям род от многогодишни цветя от сем. Саркофаеви (Plumbaginaceae), представени от над 100 вида. Родината на армерията е Средиземноморието, като изключение прави Armer...
Защо не ми стават краставиците?