Засадените в най-благоприятен срок дръвчета се прихващат и се развиват много по-добре. Засаждането може да се извърши от края на листопада – до началото на набъбване на пъпките. За повечето райони у нас това е времето от края на октомври до началото на април. През този период може да се извършва засаждане, ако почвата не е замръзнала, прекалено влажна и температурата на въздуха е над 0˚С. При нашите климатични условия има два срока на засаждане – есенен и раннопролетен. Есенното засаждане започва след листопада и продължава до началото на зимата. В повечето случаи това е времето от към края на октомври до началото на декември. Когато температурните условия позволяват, това може да продължи и по-дълго. Във всички случаи есенното засаждане е най-подходящо. Преди всичко това е свързано с характерните особености в развитието на корените. За разлика от надземните части растежът на на корените продължава чак до края на декември и започва около месец по-рано от пролетното развитие на надземните органи. Това дава възможност наранените корени при засадените през есента дръвчета да зараснат и да започне развитието на нови коренчета. Развитието им се възобновява отново още към края на зимата и новозасадените дръвчета се развиват много по-добре.
Предимство на есенното засаждане е и това, че не се налага съхранение на дръвчетата през зимата, което крие опасност от измръзване и изсъхване на корените. Друго предимство е много по-продължителният и благоприятен период на засаждане. Особено наложително е есенното засаждане на видовете, при които развитието през пролетта започва по-рано. Такива са бадемът, кайсията, прасковата, джанката.
В краен случай засаждане може да се извърши и през пролетта, но то трябва да започне колкото е възможно по-рано и да приключи преди началото на набъбването на пъпките.
Преди засаждането дръвчетата се преглеждат внимателно и повредените засъхналите и болните се премахват. Нараненинте корени се изрязват до здрава тъкан като по възможност се запазват повече и по-дълги корени. Желателно е преди засаждането корените да се потопят във вода за едно-две денонощия, като се предпочита тя да е течаща. Непосредствено преди засаждането се потапят в рядка каша, приготвена от три части почва и една част пресен говежди тор.
Дръвчетата присадени на семенна подложка се засаждат на дълбочина на няколко сантиметра над кореновата шийка, а тези на вегетативна – до мястото на присадката. Вегетативни подложки за сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата.
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...
Малцина са любителите на цветя, които могат да се похвалят, че техните мушката са красиви през цялата година. От неоправдана любов често те отглеждат изтеглени, погрознели растения в една саксия годин...
Още през 1962 г. шотлански учени са създали хибрид между къпина и малина, който няма така досадните дребни семенца, характерни за малините и къпините. Хибридът е наречен Тайбери. На външен вид той при...
Цикасът е растение, което прилича на палма, наподобяващо ананас с прорастващо стъбло и розетка от красиви връхни кожести листа. Расте изключително бавно и предпочита непрякото слънце. През лятото е до...