Засадените в най-благоприятен срок дръвчета се прихващат и се развиват много по-добре. Засаждането може да се извърши от края на листопада – до началото на набъбване на пъпките. За повечето райони у нас това е времето от края на октомври до началото на април. През този период може да се извършва засаждане, ако почвата не е замръзнала, прекалено влажна и температурата на въздуха е над 0˚С. При нашите климатични условия има два срока на засаждане – есенен и раннопролетен. Есенното засаждане започва след листопада и продължава до началото на зимата. В повечето случаи това е времето от към края на октомври до началото на декември. Когато температурните условия позволяват, това може да продължи и по-дълго. Във всички случаи есенното засаждане е най-подходящо. Преди всичко това е свързано с характерните особености в развитието на корените. За разлика от надземните части растежът на на корените продължава чак до края на декември и започва около месец по-рано от пролетното развитие на надземните органи. Това дава възможност наранените корени при засадените през есента дръвчета да зараснат и да започне развитието на нови коренчета. Развитието им се възобновява отново още към края на зимата и новозасадените дръвчета се развиват много по-добре.
Предимство на есенното засаждане е и това, че не се налага съхранение на дръвчетата през зимата, което крие опасност от измръзване и изсъхване на корените. Друго предимство е много по-продължителният и благоприятен период на засаждане. Особено наложително е есенното засаждане на видовете, при които развитието през пролетта започва по-рано. Такива са бадемът, кайсията, прасковата, джанката.
В краен случай засаждане може да се извърши и през пролетта, но то трябва да започне колкото е възможно по-рано и да приключи преди началото на набъбването на пъпките.
Преди засаждането дръвчетата се преглеждат внимателно и повредените засъхналите и болните се премахват. Нараненинте корени се изрязват до здрава тъкан като по възможност се запазват повече и по-дълги корени. Желателно е преди засаждането корените да се потопят във вода за едно-две денонощия, като се предпочита тя да е течаща. Непосредствено преди засаждането се потапят в рядка каша, приготвена от три части почва и една част пресен говежди тор.
Дръвчетата присадени на семенна подложка се засаждат на дълбочина на няколко сантиметра над кореновата шийка, а тези на вегетативна – до мястото на присадката. Вегетативни подложки за сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата.
С внедряването на слабо растящите подложки се откриха възможности за създаване на гъсти, високоинтензивни ябълкови насаждения. Разстоянията на засаждане при тях са около 1,5-2 м в реда и 4-5 м между р...
Клубените на гергините можете да съхранявате до пролетта в пясък или покрити с парафин. В последния случай на водна баня се стопяват парафинови свещи. Температурата на втечнения парафин, в който ще бъ...
Ако в края на август засеете семената на репички, ще си ги слагате в салатата след около 25 дни. Но изчакате ли един месец, ще станат готови за около 35 - 40 дни. Нормална за получаването на есенни ре...
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...